животът не е за всеки

близките ми хора знаят, че обикновено в книжарница държа сама да намеря книгата, която търся и да не разпитвам персонала. един вид, ако мога да си я намеря сама, значи съм си я заслужила. в този случай просто нахълтах в booktrading, подминавайки с прелитащ поглед щанда с новите книги и на любезното “Добър ден!” на момичето от персонала отговорих задъхано с “Новата на Радослав Парушев?” и се върнахме до щанда с новите книги.

след което си правихме компания цяла вечер и се подхилвахме заедно. книгата е сборник с разкази, на повечето от които се усмихвах, а на някои си се смях. сега, тая корица и забавни разкази, тая на каква ми се прави. е, не е примерно Джеръм, но който познава творчеството му, ще знае доколко точно може да е намесено хумористичното. а по-скоро позитивното. не знам дали промяната от предишната му книга (project dostoevski) e по-скоро в мен или в него, или в жанра (project dostoevski все пак беше роман), но ми се видя доста по-положителна в сравнение с преди :)

някои разкази вече бях чела някъде, може би в капитал light, друг (“Брутално”) слушах на Нощта на музеита в Пловдив 2009, но това ми донесе само радостни емоции от повтарянето им.

изобщо, разказите на Парушев при повторно прочитане оставят впечатление като за сън, който се опитваш да си припомниш. сигурен си, че е имало нещо повече от тези бегли очертания, които си спомняш, но нещо не помниш откъде беше. докато се сетиш, мислиш, мислиш…а припомнянето изобщо не зависи от теб. по-скоро от някакви външни обстоятелства. още от “За гълъба и гарвана” насам ще си остана с хубави спомени.