какво се случи на TEDxNBU

за всички, които пропуснаха, защото беше в работен ден/домързя ги/нямаше места/не знаеха какво е TEDxNBU. а и за тези, които бяха – винаги е приятно да си припомним.

към 9:40: срещам познат-двама в двора, регистрираме се, мисля оригинално решение как да си напиша името върху баджа (който се е родил Мария, трудно ще избегне въртенето цял живот, когато се обръщат към други Марии) и решавам просто да добавя акаунта си в туитър. та става Мария (@Bamfi).

и някъде към 10 започва да се случва цялата магия с преобладаващо червен цвят, a по някаква причина се оказва, че седя къде повече, къде по-малко в средата, в центъра. ако средата се брои отгоре надолу, а центърът отляво надясно, но може и обратното. тоест идеална позиция за снимки.

Георги Петков започва да ни говори за своята идея да вплете музика от барока, класицизма и още няколко…с българска народна музика, при което повдигам въпросително вежда, опитвайки се да си представя какво би се получило, но не ми се налага да мисля дълго по този въпрос – на сцената излизат около 45 човека хор. и ни показват нагледно. това е така наречената “Фолк джаз формация при НБУ”, която съм чувала само като заглавие, а уча вече сума ти време там. впечатляващи са, като оркестър :)

след летящия старт Антоний Гълъбов обясни как познава хора на по 17-18 години, които не са млади и никога няма да бъдат, как не умираме от старост, а от изхабяване. една от лекциите, които ми харесаха най-много и ще очаквам с най-голямо нетърпение да се качи, за да я споделя.

Събина Панайотова разказа за началото на блога “ентелегентно” и зараждането на идеята като студентско списание на НБУ и как една идея съществува само заради хората, които са зад нея и вярват изцяло в осъществяването й.

Мариана Мелнишка сподели малко от натрупания си опит при многобройните си пътувания (вкл. Австралия, Нова Зеландия, Малайзия…) и за пореден път ме накара да се замисля колко се променя човек при досега с различни култури. че по света има хора, които живеят малко или много, или несравнимо по-различно от нас, но все пак живеят. и е добре понякога да се интересуваме какво става с тях.

 

Весела Герчева ни попита дали наскоро сме виждали деца в Националната агенция по приходите или изобщо детски кътове в много места “за възрастни” и представи доста добре идеята си, че децата не разделят ученето от играта – правят го възрастните. а за тях, ако могат да го правят наведнъж, е най-добре.

приятно се изненадах от присъствието на Павел Пенчев и Евгени Тодоров, които взеха наградата за най-добър документален филм на 14-тия студентски кинофестивал на НБУ миналата година. в поста си за фестивала споделих повече, но накратко, това е филм, сниман в Еритрея, започнал от „ами така и така отидохме в Африка за 16 дена по един европейски проект, решихме да направим и някакво филмче“.

Венко Поромански ни показа какво е да свириш, просто задавайки ритъм на дадено парче, и какво е да свириш със страст, идваща от сърцето. беше много музикално събитие :)

Йоан Василев разказа как не закъснява на лекции, защото ходи пеша и ни посъветва да го правим, защото това е още малко откраднато време заедно с човека, който най-добре ни разбира :D

Марио Пешев говори за баланса между интелект, развитие, изкуство и физическа активност и как балансираното развиване на всеки елемент произвежда…по-добри хора :) концепцията беше много интересна, а след представянето й, за да потвърди частта с изкуството, дръпна едно соло на рояла в залата.

Георги Гочев говори за щастието по леко абстрактен, но доста интересен начин, на фона на Моне и неговите лилии.

в последната част от “Идеите, които се случват” Румен Цонев взе 20 човека от публиката, направи си хор на 4 гласа, който да тича по сцената и на игра обясни основни музикални понятия като трайност на нотите, crescendo/decrescendo и какво представлява партитурата на диригента. а оставащата част от публиката се заливахме от смях и щракахме с пръсти, за да поддържаме ритъма.

Ясен Захариев извади една проста сметка, че в денонощието си извършва дейности най-малко за 25 часа, без да се брои живото общуване с хора. след което противопостави домашната ракия на виното и отправи послание за по-малко порно и повече секс :) изглежда много интересен преподавател, с удоволствие бих посетила негова лекция.

и като за завършек фината Анна Пампулова ни показа каква може да бъде силата на жестовете и колко ясно могат да говорят те вместо нас…само ако успяваме да владеем езика на тялото си. и ни показа няколко свои танцуващи студенти, които замениха думите :)

 

всичко това беше преплетено с видеа от TED и приятни почивки на слънце под мотото “Време за срещи с интересни хора и освежаване”. всички лектори са преподаватели, студенти и алумни на НБУ, а повече за тях можете да намерите на TEDxNBU.com.

снимките в публикацията са мои, целият албум е тук, още има на фб страницата.

отново благодаря на организиращите, присъстващите и всички замесени за вдъхновяващото събитие и позитивното преживяване! радвам се, че бях част от него и се надявам скоро да има пак повод да се съберем :)