100 неща, които обичам в музиката
оригинално заглавие: 100-или-колкото-излязат неща, които обичам в музиката
- обичам как музиката може да е супер лична, да те докосне супер дълбоко и да означава някакви неща само за теб
- и в същото време да е огромен обединяващ фактор, когато си с повече хора и една и съща музика е означавала едно и също (или различни неща) за всеки от вас, в този ред на мисли:
- обичам музикалните събития. партита, концерти, фестивали.
- обичам фактора музика + любими хора. просто е незаменимо.
- обичам танците. танцуването. научено, ненаучено, с желание и хъс.
- обичам drum and bass. because everything else is just music.
- обичам метъл, защото е голяма част от израстването ми
- в този ред на мисли обичам и рок, защото е вечен
- обичам psychedelic, защото дори не е музика, а естествения ход на нещата
- обичам неща като The Doors, Pink Floyd и Beatles, защото къде сега ще намериш такива?!
- обичам електронната музика като цяло
- обичам ambient, защото е – woosh! a portal. to other dimensions.
- обичам трип хоп, защото е sexiest genre imaginable. обожавам Massive Attack! концертът, за който един колега не спира да повтаря, че след него е бил като на лсд, а комбинацията била само 2 бири + 1 чадел
- обичам класическа музика, защото пак е част от музикалния ми бекграунд, но този път донесен от семейството.
- обичам дори dubstep, въпреки че в последната година и чешмата да пуснеш, пак това ще потече. било то циничен, комерсиален или лек, към idm.
- обичам джаза, защото е толкова 30+ и толкова червено вино, приглушена светлина, неяснота и импровизация
- обичам българския хип-хоп и истинските думи в него
- обичам прекрасните текстове, които описват точно това, което си мислиш, че изживяваш сам на този свят, а всъщност се оказва, че хич не си unique snowflake. или поне си ги разбираш като за теб (:
- обичам дори противните catchy поп хитове, които ухото ми хваща в някой магазин, например, и после започвам да си ги пея, дори без да се усещам къде съм ги чула – същото важи и например само за заглавие, което съм прочела някъде. преди няколко дни прочетох „Луди жаби” във фейсбук фийда си и целия ден си я пеех, а дори не я бях пуснала.
- обичам DJ-те заради пристрастеността им и това, че могат винаги да те засипят с нещо ново и са готови да чуят нещо по-различно. и защото знаят как да пипнат. и хипнотизират.
- обичам като цяло музикантите – например пианистите с дългите си пръсти. моите от 10 години пиано като че ли не пораснаха много, но здраве да е, винаги ще имам някакъв хубав спомен.
- обичам чувството да ходиш сам из града със слушалките си. по всяко време на денонощието, във всеки сезон и град.
- обичам чакането преди концерти, еуфорията и случайните разговори с непознатите ти съседи, с които цяла вечер ще си разменяте лакти и крясъци в ухото.
- обичам концертите, на които community spirit-a е по-силен от отвратителния звук в залата
- обичам музиката на открито, под звездите/облаците/слънцето/дъжда/мъглата
- обичам песните като „Азбука”, които се базират на два акорда и брутален текст и могат да бъдат чути само от незнаен певец в пиянска компания в последния стадий
- обичам бандите на приятели, които ходя да гледам като най-големия фен
- обичам фактора пристрастяване, който ме е карал да вися посред нощите, само за да слушам нещо, да не мога да си извадя слушалките от ушите или да слушам многократно на repeat една и съща песен
- обичам първите музикални тонове след няколко часа без музика (например заради преинсталиране на windows), които влизат супер благо и ти припомнят защо си на този свят, дори да са на поп песничка
- винаги музикалните плакати имат по-голямо значение от другите по тийнейджърските ни стени, спомням си прекрасното време, в което Jonathan Davis стоеше над вратата ми и му се кланях, или пък текстът на Linkin Park – Papercut, собственоръчно написан на същата врата, с молив, или текстовете на Placebo, които сигурно и до сега стоят…върху голите стени под тапетите :D
- обичам това, че музиката е достатъчно силен фактор, за да стане причина за разделението на много хора в някакви групи. пънкари, метъли…примерно.
- обичам това, че музиката е най-общоприеманата част от културата. всеки има достъп до музика, дори и без да иска. не всеки има достъп до театър и руска класика.
- обичам метъла, метъл концертите, community spirit-a;
- към горното – усещането да си целия в пот, 80% от която не е твоя; повличането в пого
- обичам УСМИВКИТЕ, които поражда музиката, усмивките, които можеш да видиш навсякъде, щом се спогледате с някой непознат
- обичам да съм под въздействието на THC и просто да седя на едно място със затворени очи, докато от общата симфония на звука не излезе първата линия, после втората, после третата…и така поне до 5-6, всяка не отиде на различна посока и просто да седя и да се наслаждавам на красотата
- обичам когато приятели DJ ми пращат нови парчета и искат мнението ми
- обичам всяка музика, която зазвучи по тихо време (например лекция) и винаги започвам да танцувам
- обичам ходенето из природата и музиката (не на музикално събитие) – например едно изкачване в планината винаги приема друг вид, когато сложиш едни слушалчици с нещо надъхващо, say, System of a Down или dnb
- обичам слушането на музика от плеъра ти, когато ходим из гората или просто заспиваме в палатката
- обичам да спя на музика!
- обичам момента, в който зазвучава нещо, което ми е супер познато, оглеждам се трескаво и питам хората около мен дали им е познато, отговорът обикновено е отрицателен и се оказва, че е Radiohead
- обичам народните танци заради зареждането и пълното изтощение
- обичам да танцувам хоро на сватба, и не само на сватба, както и да уча нови хора, да водя хоро на Нова година и така нататък
- обичам от 15те, танцуващи дунавско хоро, да се окаже, че само трима могат да танцуват сиртаки, но все пак да дръпнем едно
- обичам swing night, разбира се, обичам точките, розовия кадилак и бързите танци
- обичам drum and bass dance, ритането на пода в началото, после учудването колко много си напреднал и колко невъзможен ти се вижда всеки нов елемент
- обичам това, че току-що HMSU обявиха, че drum and jazz-a тази година ще бъде всъщност участието на Dub FX заедно с Blu Mar Ten!
- обичам радването и clapping like a retarded seal и подскачането, когато разбереш, че ти предстои прекрасно музикално събитие
- обичам мислите си, които цяла зима ме водят към летните фестивали на открито
- обичам оградата. хващането за оградата и попиване на чиста доза звуци.
- обичам хората, които танцуват така, че можеш да видиш как музиката тече през тях
- сега малко за отделните жанрове в drum and bass-a. обичам jungle, защото чичко acidtrip може да ни събуди и развесели дори в 6 сутринта в зимна нощ, а ние сме неговите верни поданици, винаги готови да се усмихнем до ушите
- обичам liquid-a, защото е най-trippy, най-лек и най-многослоен
- обичам интелигентния звук като BSE, защото с тях прослушах dnb (:
- обичам old school jump up нещата, защото са най-раздвижващи и най-най-скачащи
- обичам hardstep и technoid, защото всеки има нужда понякога да се скрие…и има седмици, в които са единствения начин да се събудиш – one of those filthcasted mornings that last all day
- обичам новите музикални неща, които супер много ме изненадват и предизвикват – например саундтрака на Trent Reznor за The Social Network, колаборацията на Burial с Four Tet и Thom Yorke; Phaeleh и подобни леки неща
- обичам Ninja Tune, защото е лейбъл, който трябва да седнеш и да го мислиш. Amon Tobin!
- обичам прекрасните гласове на Maynard, Thom Yorke, Serj, Robert del Naja, Chino Moreno…
- обичам Висоцки, Георги Минчев, Тангра…абе нещата от „онова” време с цялата им присъща мечтателност
- обичам beatbox-a – човек, който използва всичките звуци, на които е способен, за да създаде нещо, на което точно ти да се изкефиш
- обичам Balkan beat-a – най-близкото до чалга, на което можеш да се кефиш с цялото си сърце, щото не е чалга, нали. визирам Balkan Beat Box, Горан Брегович и т.н.
- обичам Веселин Маринов, защото се занимава с това, което му доставя удоволствие от 30 години и явно има публика, която си го харесва.
- обичам българските групи като P.I.F. и Остава, защото все някой трябва да прави алтернативна музика и в БГ, нали, а и откъде иначе да дойдат имената на блоговете ни. а и защото на концерт на P.I.F. за пръв път вдишах от сценичния дим и оттогава ми стана една от любимите миризми (a на следващата вечер гушнах Свилен)
- обичам българската музика като цяло, все някой трябва да изказва и родната гледна точка, а Уикеда например са прекрасно добри
- обичам MC-тата, които успяват да направят цялото шоу
- обичам хората, които имат по 350 различни проекта, нямащи нищо общо един с друг. Cooh, Kliment and so on and so on. за Cooh дали да отделя специална точка?
- обичам малките детайли по хората, които издават музикалните им предпочитания, без да се набиват прекалено много на очи и без задължително всички да знаят с какво са свързани. слънцето на Godsmack, логото на Cooh…
- обичам хвърлянето на палки и перца след концерти
- обичам супер енергичните танцуващи хора, които скачат вече шести час в 7 сутринта пред сцената (да се разграничат от амфетаминовите чудовища)
- обичам разликата между простото каране на кънки на лед и карането с музика, както и песните, на които всички тръгват да се пребиват
- обичам музикално грамотните хора, с които можеш наистина да обсъдиш музиката, пълнежа, слоевете, линиите…
- обичам визуализирането на музиката – кое идва отгоре, кое отдолу, към какви картини те води…
- обичам спокойствието, което може да ти донесе даден трак – повече от тишината
- обичам музиката, която е за различно време от денонощието – много неща просто не са достатъчно силни на светло
- обичам музиката, която е за различен сезон или ден от годината – преди имах традиция на рождения си ден да слушам любимата си песен (слушах я изключително рядко, за да не ми омръзне)
- обичам това, че музиката винаги е там за теб и никога не крие нищо – може да ти донесе емоциите, които искаш, в момента, в който ги поискаш
- обичам откъснатостта от света, която ти дават големите слушалки
- обичам недоспалите понеделник сутрини след парти-уикенд, когато единственото, оставащо от него, е блъскането в слушалките ти…
- обичам еуфорията преди парти или каквото и да е събитие, усещането, че ще бъде супер яко и дори и да не е чак пък толкова яко, в момента ми е яко
- обичам тихата примирена изморена кроткост на прибирането след, ловкото мълчание в таксито или колата, недовършените разговори, цикленето в огъня…
- обичам да знам лайнъпа по-добре от всички, да си го преписвам и редовно преглеждам, изваждайки го от миниатюрното джобче на късите си панталонки или направо да си го качвам на телефона, или в минали дни – да моля хора да снимам с телефона си техния. обичам да знам кога какво се случва, все пак.
- обичам дните, в които просто не можеш да спреш да танцуваш
- и обичам как танцуването може да ме извади от всякакво временно неразположение на духа
- това донякъде уравновесява факта, че колкото и да се опитваш и буташ, накрая оставате само ти и музиката…отново. винаги можеш да се депресираш до безкрай, но здраве да е.
- обичам да откривам сходни музикални вкусове с хора, с които се познавам от много кратко.
- обичам и хората, които искат да им пращам нови селектирани днб тракове, какво да ги правя :D освен че трябва да помня и кой какво е чувал :D
- обичам да слушам музика, докато пътувам. било то с много хора в кола, през деня, през нощта; с много близък човек във влак, в кола, където и да е; сама в градски транспорт или влак или автобус…anything. в метрото!
- обичам хората, занимаващи се с музика, на които си личи, че наистина го правят от душа и сърце, а не като занаят.
- обичам вокалите в електронната музика и цитатите от филми и от къде ли не.
- обичам музиката, която ми напомня за различни периоди от живота ми.
- обичам музиката, която ми напомня за периоди, които няма как да съм живяла? California Dreamin’ on such a winter’s day.
- обичам Iggy Pop – The Passenger, защото я слушам много често преди пътуване (:
- обичам furiously intelligent lyrics, и изобщо май не обърнах прекалено много внимание на текстовете…
- обичам last.fm.
- обичам стриктно поддържаните ивенти с ясен отговор ще ходя ли, няма ли да ходя…и така статистика за изминалите години.
- обичам на края на всяка година да снимам всичките си флаери, билети и гривни от събитията, които съм посетила, и по това да правя равносметка.
- обичам готините гривнички от фестивали и да ги държа дълго след това. макар че нещо вече ми премина мерака да нося хартиени или пластмасови, колкото и яко да е било събитието :D
- обичам първите тонове на любим трак…
и затова ви поздравявам с:
Posted on 19.10.2011, in лично, музика. Bookmark the permalink. 6 Коментара.
22,34,41 са ми любими откъм shared experience, но целият пост е тоооооолкова пълен с енергия, хубава музика и познати усещания, че действа като mix от любими песни: зареждащо, благо и с ударна доза добро настроение :)
:)) радвам се, радвам се
с 2 ръце за горния коментар ..и смея да твърдя, че този пост се нарежда в класациите “любими”..Браво, слънце!
хехе, супер :))
страхотно четиво! всички точки ме усмихнаха, но 22, 28, 39, 52, 84 са ми любими и на мен :) 21 – свирила си на пиано 10 год? wow, браво, аз се отказах на 2рата ;)
бих добавила единствено – обичам изключително музика от филми.. :)
благодаря :) да, за музиката от филми съм съгласна, аз бих добавила толкова неща…след като завърших поста, вече имах сигурно 50 други в главата :D