midfebruary hate

ако ти се взимаш на сериозно, това е първата причина аз да не те взимам на сериозно. просто вече достатъчно човешки индивиди мислят единствено за теб и за твоето благо, нали.

ако, опитвайки се да започнеш спор с мен, не покажеш желание и пълна отвореност към моите аргументи и възможност да промениш позицията си по време на спора, няма за какво да го започвам. мога да седя там и да кимам до края на света или докато не преценя, че съм отделила достатъчно време.

ако искаш да мина да те видя, можем да се разберем от днес за след два дни. като казваш точно кога ти е удобно. не от днес за днес след 2 часа.

но ако следващия път, когато го направя, не престанеш да изливаш информация, на която аз отново да кимам активно, без да се усетиш нито веднъж “но стига съм ти пълнила главата, ти как си?” или по метода на Джони Браво “но стига за мен, да поговорим за теб – какво мислиш за мен?”, не очаквай следващия път аз да инициирам срещата.

в последната седмица ми вързаха тенекия за първи път от доста време насам, случиха се и доста други неща, на които единствената ми адекватна реакция е “не мога и с това да се занимавам”. спазването на нормални човешки отношения е супер предпоставка за един хубав и готин свят, все си мисля.

не ми се занимава с егоцентрици, несериозни хора, неспазващи уговорки, хора, които не знаят къде им е мозъкът и прочие неадекватници.

всички останали сте чудесни! ето ви нещо хубаво и позитивно за гледане от фестивала Burning Man 2011: