помилване

ще се стопят китарите
като часовници
всичката музика ще изтече
през пясъчния часовник на пръстите
плавно ще капне
последният тон
тетрадката ще се затвори
по средата на написаното
ластикът ще се скъса
косата ти ще се отметне от челото ти
ще се разпръсне напосоки и ще те забрави
кехлибарът в очите ти
ще се пръсне на парченца
малката мушица
ще избяга от вековния си затвор
превърнала се в пеперуда

помилване

лунация

необходимост да се свия някъде
в някоя точица върху полумесеца
да се плъзна по пързалката му и
да спра може би точно на връхчето
но така че да не се виждам
свивам се още
ще се огледам сама ли съм сама съм
сама съм сама ли съм
ще побързам
ще затворя очи
ще започна да се разслоявам

ще се разпадна на носталгия
и два-три цвята
и всички думи ще избягат
от останалото

всички мои реалности емоции тайнства
многоцветни преживявания
ще побързат да се отдалечат
лъчево да се разпръснат
да ме забравят
да нямат нищо общо с мен

всичките ми паралелни животи
също ще се разбягат
всички вие които живеете
паралелните ми животи
също ще избягате
най-вероятно ще сте първите

последни ще останат думите
като капитан на кораба
накрая и те ще се откажат
бързо ще си тръгнат
когато останат без свидетели
ако не броим мен разбира се

лунация

общуване

разказвай ми за телевизора
за колежката за шефа
за новия телевизор който
сте търсили в два магазина
за характеристиките му
за масата за тапетите
о моля те покажи ми тапетите
снимай ги обясни ми как сте ги лепили
обясни ми какво ви е харесало точно в тези тапети
покажи ми ролките за акцент
кажи ми какво смятате да направите
с оставащите тапети
и изобщо обясни ми всичко
що се отнася до корниза
корниза също
как го пренесохте
как го закачихте
обясни ми какви пердета искаш
онези затъмняващите нали
как е нямало твоя цвят
нека говорим за пердета
разказвай и не се спирай
моля

нека се разсеем с всичките
пердета телевизори маси на света
нека ходим на работа раждаме деца
нека пием флиртуваме с който ни падне
само и само

и само

да не стигнем до някакви изводи
важно е да не стигнем до никакви изводи
всичките ни изказани думи събрани
да дават неутрален сбор
да не остава нищо от нас
когато дойде времето да се изпарим
(най-вероятно ще ни кремират)
по същия начин да се изпарят думите ни
мислите ни
тапетите ни
накрая и един телевизор

общуване

(забавѝ)

усещам парфюма си
разгърнат от топлината на лятното ми тяло
усещам червилото си разтапя се все повече
усещам татуировката си
спокойна като изначален звук наблюдаваща
косата ми е на опашка
плавно нанася все по-дълги удари по голия ми гръб
да юни е
слънцето облизва дясното ми рамо
плавно спускайки се зад високите дървета
виждам чайките да чайките софийските
кръжат нанасят разсичащи цветното небе прорези
помниш ли когато мислехме че
небето се оцветява само за нас
сигурно помниш както помниш и други неща
повече от мен със сигурност но няма
да ги кажеш напишеш или изразиш
полъхва приятно хладен вятър и чайките
се прибират да спят

и аз усещам
и чувствам на пълен работен ден но сега са почивни дни
и продължавам да усещам
усещам теб теб себе си и всичко помежду ни
усещам наболата ти брада преди да я докосна
(най-вероятно никога няма)
леката миризма на пот не дразнеща сближаваща
усещам сутиена ти който никога не се вижда
(за разлика от моя)
усещам очната ти линия каквато не се осмелих да нося
усещам очите ти по себе си
усещам те като глътка мента в събота в полунощ
и водка с вишнев сок в неделя следобед
и отнякъде винаги долита сладникавата миризма на пура
усещам те като бивше едва завършило току-що минало
и едновременно настояще
усещам всичките ти музики в едно и още

осмелявам се да отида още по-далеч
да хвърля картите си на масата
да кажа че усещам дори мислите ти за мен
но се спирам
добрият играч не удря с карти по масата

88

когато бях малка
морско свинче ми изтегли късмет
„ще умреш на 88 години”

приех го за истина и оттогава
не ме е страх от катастрофи
гръмотевични бури
терминални болести
престрелки в клуб
удавяне
от земетресения ме е страх но
знам че нищо няма да ми се случи

морското свинче надали още е живо
надали хората около мен
ще ме изчакат да се наживея
и един по един ще се поддадат
на горните причинители
доброволно или не

и тогава смятам
ще пиша нещо
подобно

88

чаена церемония

лежа на земята под махалото на фуко
опит за изправяне удар
втори опит
втори удар
трети няма
гостът ми вече е пристигнал но
за всеки случай
отправям покана пост фактум

сварявам чай
сипвам внимателно в чашата
без да се разливам
без да се изгарям
моят гост така или иначе
е дошъл да ме изгори цялата
загледана премрежено
се усмихвам над чашата
трудното свърши
знам какво предстои

отпускам се напълно
сключвам пръсти в гиан
затварям очи
вярвам му
вярвам си

чаена церемония

принудени трептения

трептя
нося черно и бяло
трептя
нося бяло и черно
трептя
смея се
направо треперя
смея се
много се смея и
премятам косата си някъде
грижа се за себе си а когато
никой не ме гледа подскачам
танцувам пея
гримирам се
не се усмихвам
нося бяло и черно
не се усмихвам но си давам знак
няма да издам какъв е но
е сигурен
че започвам и това беше
началото

принудени трептения