sinестезия

играя из хетеротопии
танцувам прескачам
чудя се
не ми личи но се чудя

това тяло ми е тясно
искам да изляза да отида
някъде другаде опитах
подскачах пих каквото ми казаха
преглътнах и други неща
вече пак съм тук и в тялото си
изменения не се очакват но
последната ми надежда е
да преместя тялото си
ще отида в попово бахрейн сидни
да видим къде ще остане другото
нетялото аз

къде ще се срастне с
нетлялото аз

sinестезия

рубинената кула

сама сама сама
горе в кулата която обитавам
кулата е моята черупка
подредила съм я скромно с вкус
уютно мъничко е
вита стълбичка саксийки
и тем подобните неща
през любимия прозорец
гледам отвисоко всички ви
но ми омръзва омръзва ми
понякога летя наоколо
връщам се омръзва ми
скоро виждам
не сте се качвали до горе
не сте се интересували
не сте пращали гълъб
не сте питали
каквото има да става
ще става казвате
гледате нагоре
кулата още е там
всичко си е наред
всъщност отдавна вече
скочих полетях от кулата
другаде съм
това което казвам са спомени
а може и да е приказка
скочих полетях
засилих се
сега съм някъде
другаде

гледате и си казвате
кулата е там
всичко е наред

рубинената кула

последствия

нека всички си обработим
там каквото имаме да си обработваме
сами
да се изчистим да се стегнем
да се вземем в ръце
да се изгладим да се приведем
в удобен за логаритмуване вид
изрядно извършвайки
механични повтаряеми действия

после да се срещнем да се усмихнем
да произведем звън на чаши
да се засмеем да се веселим
да се насладим на настоящия момент
след няколко поредни звъна
да се чудим за какво толкова
ни трябваше да тъжим нали животът
беше един безкраен празник

след още няколко поредни звъна
да се появят пукнатини в смеховете ни
да виждаме само чуждите пукнатини но
да се правим че не ги забелязваме
малко по малко пукнатините
да ни превземат
отдолу да има нещо тъмно
да се усмихваме дори когато
започват да падат парчета от нас
по земята по пода по пясъка
по дрехите по обувките ни
да се отърсваме притеснено да се
усмихваме отново

да се сещаме изведнъж
май е време
да се прибираме да оставяме
да оставаме сами да преставаме
да разискваме да се смеем
да се приберем в черупките си
да си ударим по шамар или два
в огледалото
да кажем на себе си

нищо не си обработил
от утре пак
ако може и час по-рано

последствия

betelgeuse

I sit down at the edge of myself
close my eyes
take a breath
and at my feet
come running to curl up
like well-behaved puppies
thousands of moments
in which I was
happy somewhere
happy with someone
a small cafe in plovdiv
a tiny forest in the rhodope mountains
a book shop
a beach at dawn
the alley that leads
from the park towards a pier
the moments in which
I was happy are
so countlessly many
that I can spend my whole life
from this moment on
reliving them
I can stop living
I can stop me
I can put a period at the end
I can live from this moment on
in serried happiness
made to weep by its own excess
made to weep by how happy it was
poor little happiness

the little happiness weeps knowing
that if I don’t take the time to think of it
if I ignore my own access to it
if I didn’t have the key
to the box of memories
where would they be kept
where would they go
they have already passed
someone already threw them away
someone already used them up
decided they were no longer useful
trashed them as a consumer would
without keeping their memory
not even a grain of it
a crumb of lemon pie
or the glass you drank wine from that time

sooner or later along with me
the key will also disappear
the box will stay
locked and forgotten
we will put an end
we will cash out
we will foot the bill
without waiting for change

the innkeeper
not now not ever
won’t care about it

текстът участва във второто издание на Klaxon Press
превод на Моника Георгиева

betelgeuse

мътилка

текстовете ми вече съвсем ме забравят
съвсем се оттласкват отлепват се от мен
заживяват свой живот
в някакви паралелни вселени

какво става забравихте ли ме
аз ви дадох живот
аз ви измислих
аз ви изживях
аз

не отговарят
думите ми не помнят че са мои
бягат от мен
изоставят ме
имат свои неща за решаване

витая около пустото гнездо
оглеждам се
мътя ли нещо
освен водата си

мътилка

разговори

сенките под очите ми
са съставени от думите ни
от много бледи насложени думи
приличат на бляскави звезди
размазан грим
старо мастило
сутрин ги прикривам
връщам се към себе си
но знам, че
най-близо
до мен
са те

разговори

послепис

благодаря ти
че беше кибрита
грапавата емулсия която
да създаде топлината
възпламенителния слой
за да може всичко да изгори
както трябва
както винаги е трябвало
до основи
до незапомненост
до преди първия спомен

благодаря ти за това че
изгоряхме всички
преродих се първа аз но
няма да се хваля
това няма значение
преродих се първа аз затова
съм длъжна първа да благодаря

благодаря ти че ми припомни
сладки малки истини като
огънят е живот
животът е огън
вселената не търпи застой

благодаря ти че се научихме
една от друга

послепис