рапсодия в карета

искам да съм косъм по лицето ти
къс и непренебрежимо черен
и всяка сутрин някъде към 10
да ме подстригваш безпощадно

искам да съм неразтворена гранула
на дъното на млякото ти с нес
и тръгвам горе а съм долу
далеч от лицемерие и страх

искам да съм молив във задръстване
да бягам по тефтер билет и ритъм
описвайки единствено дърво
и плодовете ти със него

Advertisements
рапсодия в карета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s