блок на противоречие

ако всяка представа за човек, с когото не общуваме директно, се гради на собствените ни мисли, не е ли изключително нормално да се разочароваме от хората? choke. then fade out again. всеки със собствения си комплект имагинерни образи в главата, изпипани до съвършенство, в частност идеализирани по наш маниер. всички тези съвкупности образи се преплитат, блъскат, нишките се късат по жесток начин, но в по-ранния стадий просто имаме един образ, който започва да ни влияе адски силно. since сме си го измислили сами, къде съзнателно, къде не, не можем да обвиним друг освен себе си. и с тази любопитна игра на съзнанието учим нюансите на сивото. те се редуват седмици наред, докато изведнъж не започнем да сънуваме цветно, ярко, с докосвания, миризми и разговори. и сляпа връзка към реалността. нещо като месеци нищо и плесната по средата реалност. плаши. 200.
Advertisements
блок на противоречие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s