i thought i knew myself, somehow you know me more.

имам нужда понякога да се обличам според вътрешното ми усещане за мястото, където отивам.
например, в разбъркан ред:
за psychofreud бях точно колкото psycho ми харесваше.
за 10 години HMSU, понеже седмици преди това си държах навсякъде на „ladies and gentlemen, prepare to hold your colour“, което е pendulum и няма нищо общо с рождения ден, но бях в сиво. ’cause i couldn’t hold my colour.
когато си купих кънките, ми се случваше да се обличам в техните цветове, черно и тъмносиньо.
обличала съм се както беше един човек на един купон, повлиял ми много (both of them), така и както веднъж видях един друг случайно и дори започнах да нося същата раница.
за метъл events обикновено съм princess of darkness, каквото и да разбирате под това.
зa строежа съм alternative, различни видове.

ако не разбрахте защо ви говоря всичко това, явно не съм ви споменала за vibrasphere. малко е лично, но единственото, с което мога да определя тази музика, е dreamy и fragile, така ми действа, и не знам. иначе е в петък събитието.

знам, че искате да разберете, че си завърших семестъра с 6.00. също мисля много, казват ми го дори random хора. е, чак random не, но не е като да се поздравяваме. имам нужда от някакви неща, опитвам се да ги дефинирам, търся ги навсякъде и накрая пак съм сама в доста кофти моменти, а от друга страна някакъв човек, който изобщо не включвам в сметките си (буквално), ме смята за изключително близка. а тя, лайк, не ме познава особено. това е защото не искам да ме познава. а това, убийте ме, не знам защо е. мисля, че отново съм повече интроверт, този път и холерик. почнах да говоря като в simple.wikipedia.org, което ми напомня на jenny от the l word, който гледам сега. започнах първия сезон и понеже съм прекален queer as folk фен, ми беше гаден, но сега ми е доста интересен, на средата на втория съм, навързаха се интересни отношения и отново е нещо като sex and the city, само че с по-сериозна, по-down to earth драма, изобщо не толкова идеализирани отношения и всичко. виждаш колко е сложно красив светът и освен това пак е тоталното eye candy, този път в нормален, casual стил, без да се акцентира на 10 см токчета, прибиращи се по пето авеню и огъващи се под the vuitton bag. няма да разбера скоро защо има такъв култ към тях. нещата, които очаквам, са споменатия event, switched on vol. 2 и teren#2, от които трябва да си избера две, което е ужасно. :( днес изписах сигурно половин тетрадка и доста от съмненията ми, че „НБУ е ебавка“, които се бяха нароили солидно покрай сесията на скъпите ми приятели, се разсеяха. просто семестърът ни е забавен. това е. какво друго? просто думи. сладка ограничаваща ме езикова рамка, защото използвам вече съществуващи думи с речниковите им значения и тъй нататък, както предстои да понауча този семестър.

Д says: ti kvo se zaribqva6 po еlektronna
Д says: utre sys sprincovka 6te te sre6tna

Advertisements
i thought i knew myself, somehow you know me more.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s