the magic medicine worked. we get lifted.

в езерото на тази пролетна седмица един човек плуваше на средна дълбочина като скалария и хем ме избута, хем ме издърпа. избута ме, защото знае какво е на дъното (или поне му вярвам), но и ме издърпа, защото не е ринал надолу. другите многобройни ценни хора стояха като водни линии на повърхността, разцъфващи със своята прекрасност, и пускаха онези дълги зелени неща надолу, а аз се хващах за тях и ги обичах. и когато излязох на повърхността, тревичките около езерото измислиха двете сравнения на седмицата – „тези сандвичи са сухи като пустиня“ и „подмина ме като реклама на дезодорант“.

едната моя прекрасна водна лилия привиква музата ми и затова в момента до чашата с чай, оставена върху тетрадка, както ме научи една от по-малките тазседмични водни лилии, има и мъниста, оцветени с темперна боя и съхнещи. другата я снимам и напомня на the village. а съвкупността от другите ми е много приятна, плюс една afk. случват се неща, които няма да обяснявам. и дишам.

цяла софия мирише на зюмбюли, цветни тънки шлифери и ефирни блузки на цветенца. с едно от изброените не разполагам.

Advertisements
the magic medicine worked. we get lifted.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s