the one and only project dostoevski post

о, прочетох я.

прочетох я и тръгнах да търся ревюта. в първото, на което попаднах, човекът споменаваше, че не е чел всичките предишни книги на парушев. във второто се споменаваше, че човекът не е чел нищо от достоевски. е не, казах си, явно ще се пише.

да, страшна.

хич не съжалявам, че отидох днес при него и му казах, че много харесвам книгите му. точно така е.

адски елитарна като стил и в същото време не всеки може да усети, че е такава. смесва си абсолютно каквото иска, смесва фини майтапи с точното количество подигравателно многословие, когато се налага. подиграва се с научната фантастика, с настоящето, но не в стила на хиндемит (: усещането за тотално регламентирания консумизъм там беше просто загатнато с ясно личащото си оптимистично пожелание „не бъдете такива“.

ми не, тук не е така. тук изход не се вижда. дори е малко натоварващо.

да, има и нетолкова натоварващ сюжет, за който се интересува. аз не толкова. въпросът е, че парушев показва, че може да си прави каквото иска с книгата, с героите си, с развиването на сюжета..да се самоиронизира, някъде към края вече в главата ми изплуваше определението sick.

като цяло..евала за смелостта. страхотното в българия е, че в повечето случаи всякакви хора на изкуството задължително си изкарват хляба с нещо друго, което пък им дава огромна свобода на изразяването, не че нямат какво да губят, но нали. точно тази свобода се усеща тук.

Advertisements
the one and only project dostoevski post

2 thoughts on “the one and only project dostoevski post

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s