кратка история на самолета

или втората книга на Захари Карабашлиев.

този път има написани хубави думи из интернет пространството, затова няма да се стремя към обективност.

+ дъждовен следобед = чудесна атмосфера за книгата. само погледнете надвисналото небе на корицата, снимката на която впрочем е на автора.

нека започна с това, че не бях разбрала, че това всъщност са разкази и..останах леко разочарована след края на първия (по-скоро когато разбрах, че той не продължава). но още в него се усеща същият стил от „18% сиво“, първата му книга. и то стил да ти види окото. изглежда като стил, изграждан с години, с изключително ярка образност. не толкова емоционален, просто човешки, истински; стойностно четиво.

а след него..вървят само нагоре. в един момент, малко преди средата, става невъзможно да четеш без прекъсване. ставаш, разхождаш се, затваряш за малко книгата, осмисляш, хващаш се за носа между очите..а от средата нататък стават все по-хубави и по-хубави. днес, докато четях трите разказа в последния брой на light, се колебаех дали да ги share-на, дали са ме завладели толкова?* е, от тази книга бих share-нала всички до един. а един вече съм, „История с торта“. силни, силни, силни…

интересното е как във всеки от тях има изключително ярък образ на главния герой и you can’t help but wonder до каква степен е истина, реално преживяно, на какво се базира, изживян ли е последният разказ, сън ли е, как е хрумнала идеята? във всеки се усеща образът, но ако наложим образите едни върху други, те не съвпадат идеално. има и раирани торбички и стар никон. но нищо в стил urban нещата преди години от типа на „бърза литература“ (които много харесвам, да не си помисли някой нещо).

малко цитати за десерт, цитати, на които просто спираш да четеш.

„Как става така, че часовете се влачат, а времето лети?“

„Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало.

В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов. Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.

Има такива дни.

…има такива дни.“

„Всичко е сигурно заради джетлага. Казват, че тялото страдало, докато се адаптира към смяната на времето. Всъщност не времето е проблемът, струва ми се, а пространството. И не тялото страда, а душата. Мисля, че джетлагът е от това, че душата не може да догони тялото. Преди два дни тя е била от другата част на земното кълбо, скитала е по стръмни улички на стари градове, пила е с приятели, посрещала е изгреви.“

* накрая не share-нах нито един, да не ви спамя, слънчица.

Advertisements
кратка история на самолета

One thought on “кратка история на самолета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s