annual looking for love in the strangest places post

тичам след снежна топка по снежен склон. ето това правя.

тичам и уж случайно все се оказвам при нея и я подритвам надолу. тя тръгва, търкаля се леко, спира. аз подскачам, кикотя се след нея, въртя се и отново я подритвам. осъзнавам, че по някое време тази топка ще тръгне доста стремително надолу по склона, но дотогава се правя, че нищо не подозирам. играя си, подритвам.

затова може би не ми е писано да посрещам слънцето. заради снега сега. или пък защото винаги ще свързваш тази песен с мен.

доста се учудвам колко сериозно започна да гледаш на мен в последния месец, но го обожавам. пред теб не ми е проблем да признавам грешките си, да се излагам, защото..защото изобщо не звучи като излагане. и знам, че няма нужда да се оправдавам, въпреки че го правя.

докато, виж, когато ми се подиграваш, нещата стоят по доста по-различен начин.

поздравявам ви и тримата. хубав празник.

Advertisements
annual looking for love in the strangest places post

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s