sono due giorni che camminiamo tre metri sopra il cielo

свят, дай ми твоята дефиниция за щастие, за да можем да говорим от там нататък.

за да тръгнем отнякъде (от личното), щастието за мен е свързано със свобода на духа, че и на словото. в същото време не, сигурно има хиляди хора, щастливо неосъзнаващи поставените им ограничения. че дори и аз съм била така. както говорихме, гадно е да не можеш да погледнеш ситуацията отгоре, ама хич. ако не излезеш от такава ситуация, първо: можеш да си щастлив и в нея, второ: може да си нещастен, но да не го осъзнаваш, трето: може да си нещастен и да си самовнушаваш, че си щастлив, защото си изпълнил някакви социални норми. how fucked up is that.

този откъснат пример беше само за да покаже, че щом не можем да дефинираме общо щастие (както и понятия от типа на „красота“, впрочем), как можем да говорим за понятия от типа на „щастлив“ изобщо?

щастието за мен е в мимолетни неща, но за някой друг може да е цялостно състояние. и пак откъснат пример – ако щастието е в постигнатите цели, поставяш си една и я постигаш, поставяш си втора и я постигаш, поставяш си три наведнъж и пак се справяш, какво правим след това? за един щастието може да е в процеса на постигането им, за друг точно в момента на постигането. за трети, който никога не е можел да си постави цел, щастието може да е абстрактното понятие на върха, след постигането на всичко. след това влизаш навътре в ситуацията и виждаш, че нещата не стоят така. отвътре не става, отвън пак не става.

щастие може да е както да живееш живота си, така и да го анализираш. за един може да го предизвиква културата, за друг – работата, за трети – наука, или какво ли не. любов, контакти с хора, пътувания. нямам намерение да разтягам локуми.

а това, че с повечето интелигентност идва по-малко щастие, е добре известно твърдение, което вероятно няма да успея да оспоря, ако тръгна да го правя, но няма дори да опитам.

та да. дайте ми дефиниция и няма да тръгна да градя, а първо ще поставя под въпрос самата нея.

on a more personal side..

в момента животът ми е чудесно подреден отвън (отношенията с хора влизат в „отвън“, нали), въпрос на време е да подредя малко и отвътре, макар че и така си е ок. мислех примерно да си поставя някаква задачка до края на лятото да разбера дали живея с някакви принципи. помня, че навремето, водена от тъмния си 16-годишен минимализъм, имах само два принципа – когато престъпих единия и си струваше, се позамислих. години по-късно престъпих и втория и не ми направи впечатление, само се почувствах гадно. значи принципите ми не са това. от друга страна, ще е лекомислено да кажа, че съм безпринципен човек. може да имам някакви скрити принципи, които не съм търсила достатъчно. но просто след като веднъж видях адски скоростната промяна, ме е страх да поставя някакви доживотни ограничения. доживотно ограничение е да не можеш да кръводаряваш и за тази година това е най-дългосрочното изявление, което ще бъде казано за мен, благодаря.

благодаря ви за тази нощ.

Advertisements
sono due giorni che camminiamo tre metri sopra il cielo

One thought on “sono due giorni che camminiamo tre metri sopra il cielo

  1. я каза:

    все повече имам чувството, че караш късна ранна фаза на пубертет. някво наобратно? родила си се.. възрастна, а сега растеш наобратно. колко яко? деазнам.
    на мен още ми пулсира вената и я чувствам като водосточна тръба, пълна с въздух. просто няма никой да ми вземе кръв както трябва.
    щях да пиша, че посреднощ в пловдив сте само ти, музиката ти, котките и адски-многото-двойки-на-всякаква-възраст.
    и за мен тая вечер беше специална. бяхме си трите под лекия дъждец на онова усуканото до пощата, което е май фонтанче(деазнам?) и си говорехме за хубави неща. или се говорихме хубаво за вечните неща. деазнам.
    после сам сама със singtree-то. и тоя свят, към който се обръщаш ти, беше зает да ми принадлежи, сестра ми. на мен и на котките. (ми на двойките не, защото те си се имат там затва. да си разменят слюнката, флуидите и техните си светове.)
    да, та така.
    бих се извинила за флууда, ама не съжалявам. това просто беше най-близкото ми текстово поле, в което да споделя с теб всичкото.
    ми да, кирилье, тва е, влачи.
    :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s