well I guess what you say is true

да обяснявам какво се случва ли? е, хайде.

случват се толкова неща тази седмица, че почвам да премислям много и много и вече почвам да обмислям всяко писане и се губи спонтанността тотално. затова ще опитам да опиша както го виждам в момента. случват се едни неща, които предизвикват други които все някога може би трябваше да се случват но не бяха задължителни тя дори се учуди други пък са доволни от това развитие. тези вторите предизвикват малък ураган от емоции който за да се изразя евфемистично ще кажа че направи седмицата една от не толкова леките. аз през цялото това време продължавам да премислям и тотално вече се паникьосвам чета неща писани преди една седмица и се чудя как това съм аз и какво по дяволите се случва. толкова думи думи думи че се отрязвам от хора и всичко дори с простичкия аргумент ‘прекалено много думи днес’ и е ужасно. не мога да премислям вече и не знам трябва ми някакво разсейване и в това си състояние вземам решението че най-доброто лечение ще е изолацията. хубаво, ама ако някои хора биха те разбрали, въпреки че не ти се случва често то аз и не помня да е било така в близките поне месеци, си глеат работата запетайките впрочем, то други няма да те разберат или ще трябва да им обясниш поне. което наслагва още напрежение защото как така ще обясняваш на хората че искаш да се изолираш откъде накъде. нелогично поведение на стабилен рационален и всичко друго човек! иили пък няма ли да е по-логично направо да се изолираш и това самото не ти ли разваля изолацията и гг. та да, нека се извиня първо за това. next step е втори ден в който всичко върви горе долу ок, градиращо с нарастването на следобедния час, да кажем, че съм знаела от какво имам нужда и така нататък bamfi saves the day yet again и страхотно йей точно това ми трябваше. моментът в който всичко рухва на една страна е сутрешният защото не ми става ясно защо сънувам него и то така. един вариант е подсъзнателно нещо като видях флайъра предишния ден но супер нелогично така и така не съм го мислила от месец поне. красота. това малко ми проваля половината от отреденото време за изолация и се чудя колко sick ум имам. my mind is laughing at me. но ок смело продължаваме нататък не става по-добре но ок не става и по-зле. след това хора ме връщат в живота в общуването а аз май имам нужда да не говоря или не знам и тъпо защото се пада точно в такъв момент. и той ме пита защо изолация и аз се чудя какво по-напред да отговоря. и съм на място, което е само по себе си усещане и нищо друго. и в крайна сметка виждам, че моят опит се сгромоляса и поглеждам оптимистично и си казвам, че съм една стъпка над началното състояние. мъничка, де. но само толкова време имах. сега съм пак доникъде, пак на stand by, но пък съвсем скоро ще имам още по-голям и по-морски шанс за абстрахиране от всичко. хихи.

Advertisements
well I guess what you say is true

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s