защо не снимам луната

толкова ме обожаваш, че не ми позволяваш да се изгубя в теб. посрещаш ме с толкова отворени обятия и сякаш имам сигурността, че ще го правиш всеки път. пиша това, седейки на ъгъла на прозореца ти към света и пиша за теб. чудя се: защо сенките никога не са на фокус? ти не си изцяло усещане като него, но за мен в момента си повече от всеки друг. има те в мен и търпеливо чакаш да се развееш при първия полъх, а в теб има толкова криле! в момента те усещам толкова силно, че и музиката ми бледнее пред теб.

моя Варна. като моя любов. защото някак нечленувано е по-лично.

28072009, 13:50

Advertisements
защо не снимам луната

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s