can you trip like I do?

смелостта ми стига до там, че да си троша главата сама. задавам адски много въпроси, но в същото време движение няма. или има, но е назад. в общи линии съм страшно уверена до момента, в който не стане въпрос да пострадат други хора. но общуването ми с теб вдига бариерата, слага винетката и в общи линии тръгвам с бясна скорост. оправдавам се пред себе си и всичко е ок, дори не чувствам вина. дори не чувствам вина, че пиша за това, без да чувствам вина. това сега добре ли е, зле ли е, не знам. просто ако свалиш бариерата, ще се разбия на парчета в нея и няма да ме намериш скоро. по-скоро ме притеснява, че и аз няма да се намеря. ако вдигаш бариерата от време на време, може някой друг да пострада, има ги много. така че решавай, мда.

нека обясня и защо пазенето на смс-и не е само сантименталност. ами заради болката, де :) а то не са смс-и от всякакви периоди, логове, емоции, влагани в музиката, книгите, филмите..ще ми стигне за цялото лято, ако се оставя. в комбинация с „лягай си, утре ще бъде по-добре“ и ами не, дори сънищата са така натоварващи, че те е страх да ги запомниш. толкова емоция, че рационалността му напоследък не ми стига, за да ме уравновесява, другият вариант е просто той вече да не е толкова рационален, което подозирах. или външно да изглежда много рационален, а сега да съм минала една негова малка бариера, та наскоро дори тя извърши ролята на рационалния анализатор, което ме изненада.

Advertisements
can you trip like I do?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s