танцуваме в кремиковци

невъзможно дълги дни, а времето пак не стига.

и о, за бога, хора, споделяйте идеите си. не ги крийте. веднъж излязла от ума, идеята страшно бързо избледнява за автора си. най-ярко това може да се наблюдава при области, свързани с творчество, при които в процеса на сътворяване на даденото нещо толкова пъти го предъвкваш и ти писва, че няма повече накъде. било то портфолио, презентация, инсталация, снимка, рисунка. става ти страшно obvious.

следобедът се свря в краката му послушно като куче.

емоция, гледна точка, движение.

колко неща се случват, когато не се случва нищо?

Advertisements
танцуваме в кремиковци

2 thoughts on “танцуваме в кремиковци

  1. Maximilian каза:

    абе, изкараш ли идеята вън от главата си, неизбежно се прецаква. като да пуснеш панда на марс. веднага ще се скапе.

    1. Bamfi каза:

      та ти няма да я пуснеш в дълбокото веднага, я. ще я приземиш меко навън, това си е твоята идея. трябва да се грижиш за нея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s