you’ll wake the thought police.

най-после чувството е нормално. виждам те онлайн и някак знам, че си добре и малко по-неясно усещам, че искаш да съм добре.* пиша постоянно, защото някак в тези последни дни преди новото 20 това ми трябва. не че ме кара да се чувствам по-добре. по-скоро искам един ден, гледайки назад, да се просълзявам при мисълта колко съм била зле тогава. сега ме просълзява само прекрасната книга, която исках да ти чета цял следобед. материализираният ти образ така ме гледаше от ъгъла на леглото, че надали си бил другаде.

* явно съм от хората, за които средно положение няма. или грозни детски истории, или това. разликата е, че в това има спокойствие от типа, който ми харесва. спокойствието на добре премисленото и чакано не от питащия „да“, спокойствието на разговор около печката в дни, в които в 6 следобед е вече тъмно. не искам да отнемам това спокойствие на никого – колкото и да си смачкан душевно, можеш да го имаш. това е типът спокойствие не противоположно на движението. то го съпътства. онова, което ти казва „да, ще е страшно, ново, непознато, по-дълго от очакваното и най-вероятно ще има писъци, адреналин, сълзи, неочаквани резки действия и поне един разсърден“, но си напълно ок с това и го приемаш. защото го избираш сам.

Advertisements
you’ll wake the thought police.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s