cold turkey

дори престана да ме интересува какво е нужно, за да печелиш. не знам и доколко може да се дефинира като печелене, ако обратното не е губене. интересни са ми само правилата на играта, а те са дълги, очарователно заплетени и трябва сам да ги откриваш. разбира се. ако все по-близо е все по-наред, в един момент аз не ставам ли ти и ти не ставаш ли аз? моля те, нека не се разминем по средата.

станах на 20 и сега аз съм човекът, за подаръците на който казват „леле, аз ако имах такива приятели“.  а усещането е странно, наистина. как искам да ви споделя, че имам и екслибрис, и ръчно изработена книжка с красоти, и айн ранд, и вонегът, и уди алън, и чаши, но за какво ви е да знаете?

моята сутрин е сутринта, докато всички спят. всеки път. сутринта със свежия въздух и зората по прането и гледане в одеяло. разбира се, че ще го снимам. прането. димът отива надясно. и бих изтрила всички хора от пейзажа.

аз лежа срещу нея и я гледам и тя ме гледа и се гледаме часове, а разликата е, че тя е синеока. и колкото по-светло става, толкова повече цветове се появяват. и не знам как се е появила. гледаме се на тъмно, гледаме се на светло, просто свикваме една с друга. мога да я гледам с дни. и има какво да се гледа.

хубаво е, че осъзнавам така наречените си грешки навреме и мога да ги поправя преди да са нанесени маслените бои, едва малко след като съм си казала „какво по дяволите правиш“.

Advertisements
cold turkey

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s