controlling my feelings far too long

познаваме се от толкова отдавна, а успяваме да се отдалечим толкова много. когато сме се развивали в една и съща равнина в продължение на години, логично е да възприемеш, че ще продължим в същата. ако изобщо си се замислял. там е работата, че никой от нас вече не е в нея, а година и половина е ужасно много време, за да мислиш, че съм в твоята. затова недей да изискваш от мен неща, които изискваш от себе си. дори не подозираш какви са способностите ми всъщност.

затова в цялата суматоха се хващам за теб във всеки удобен момент. в началото дори леко ме притесняваше. но лъхаш на такова спокойствие, че няма как да не се присламча. и мисля, че можеш да му обясниш.

избрах да ти се доверя донякъде по метода на изключването. но донякъде не бях подготвена да срещна тази неувереност. кога везните, повтарям, везните, се наклониха в моя полза по този въпрос? или не осъзнавам сериозността поради ясни причини.

а погледът ми се прережда и прескача както онзи ден, така и днес. и се лепва за усмивката ти. и вдругиден ще е така. разликата преди и сега е, че сега не ме е страх да се опитвам да я предизвиквам (:

стремиш се да изпълниш всичко, зададено черно на бяло. а онова между редовете? а онова, за което плача днес?

ръми, декември е, вечер е, но на мен ми е топло. защото имам какво да дам. и мисля да започна да давам всичко. искам да видя дали ще ми стане по-топло.

Advertisements
controlling my feelings far too long

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s