see the sun going down? it’s begun.

докато се губя по каналите и уникалните морски пейзажи, за които не става ясно дали са дневни, нощни, вечерни, варненски, от този свят…само цветни, цветни, цветни…

от няколко месеца не живея в този град. може би откакто започнаха да ми се случват толкова хубави неща извън него. ползвам го като място за живеене, без да го усещам, просто минавам през него. с удоволствие се махам от него, но не с лошо чувство. проблемът е, че не се завръщам с удоволствие към него, по-скоро с безразличие. та сега си го искам обратно, защото винаги ще имам частица urban в себе си. пак ще излизам по улиците му и само аз и той ще знаем къде сме по мрежите си и колко сме дали от себе си за другия. ще се опитваме безрезултатно да се губим по улиците си и ще се вливаме във вените си. и само музиката ще ме насочва. казват, че един град не е твой, докато не се влюбиш в него – е, аз и той определено имаме история. (тя може би? софия или градът?) нашата история се пише бързо, на място, с малки букви и без препинателни знаци. тя няма сюжет, защото сюжетът е много по-голям от нея и отдавна няма значение голямата картина. с ръка преди мисълта. имам нужда да добавя още глава-две.

Advertisements
see the sun going down? it’s begun.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s