parfois j’aimerais mourir

днес за първи път случайно потопих ръка в новата стара болка. онази, която виждах да се задава. същата, добре познатата, болезнена по същия начин. ако не и повече. виждах я много добре, осъзнавах я, но това не ми помогна да я спра. това никой не го умее. предишната болка е болката, която можеш да споделиш с целия свят, силната болка. което не я прави по-малко болезнена, о, не. тази болка е болката най-дълбоко в теб. скритата, за която не знае никой. сега ще започна да се потапям малко повече всеки път, докато накрая ще потъна съвсем, ще се въртя като удавник и отново няма да го осъзнавам. не ми се мисли колко ще боли този път. естествено, че винаги единият изчезва, просто винаги съм аз. защото живея за изплуването. а то ще дойде съвсем ненадейно. и се получава естествен кръговрат. весело посрещане на новата година.

Advertisements
parfois j’aimerais mourir

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s