new year awesomeness

цяла вечер преди да изляза редувам горан брегович с dnb. планът е толкова сложен, че може не само да кривне встрани, но и да се върне обратно. но какво пък, нека пробвам. тъкмо леко съм се закрепила със здравето. навлечени много парцали за по-весело. Call Me A Dog: циганиииии. усмивки. уиски с кораб и айсберг, което забравям след първата глътка. парата от баницата, което не се е случвало от поне 5 години. пиратки пред входа. тя е прекрасна. запознавам се с нея. всички, които влизат в стаята, се извиняват. пиене. cooh b2b panacea за 11те. разгласявам. баницата на санта, която обърквам с готова, shame on me. оранжево и над смълчаните полета. снимки на спирката. снимам кучето на спирката. всички закъсняваме горе-долу по едно и също време. снимки в метрото. пак усмивки. аз по стълбите, те по ескалатора наобратно. тя на фонтана, не иска да я снимам. среща при чешмата с трите чучура, но ние сме при тази с двата. в крайна сметка случайна среща. и пак усмивки. после на опашка за тоалетна и не мога да разбера той по-пиян ли е от нас или просто празнува. серпентини по площада от 15 човека в редица. там вече тонове усмивки. малко преди 12 случайна жена в тълпата ни казва да си махнем пръстен от пръста, да погледнем през него пълната луна и да си пожелаем желание. обикновено не отделям много внимание на такива желания, обикновено е човек или ‘да сме живи и здрави’. този път си пожелавам двама заедно. две стаи. миро е педал, цигани. клипчета. случайно се хващам за негов съученик на нелогичното хоро. той вече може само с едно движение. точно един смс от тотално неочакван човек, но затова пък какъв смс. пак метро, вече ме боли главата от кашляне. говоря по телефона с трима от най-важните хора, които не видях вечерта. двама човека ми казват, че ме обичат (аз не казвам на нито един, хаха). друг ми казва прекрасни неща. тя ни полива с бира, защото ме ревнува :D silent witness + опушено не е добре за главата ми. но с donny нещата се оправят. сценичният дим винаги ми е бил с много опияняваща миризма. за targy отиваме да поспим в minimal-a, където…well guess what. nothing ever changes (ако не вярвате, проверете по обяд, заложихме на +2 bpm). и има един човек, който някак знае какво ти трябва в 7 без 15 след такава нощ. а то е run for cover, deliver me, gash dem, police и..май за толкова си слушал този срок ;) плюс усмивките. навън е още тъмно, отново обсъждаме накъде отиват или откъде се връщат хората в метрото. дори не ми е проблем да чакам автобус и да пътувам без зен. луната е в някакъв изкуствен ненормален бледожълт цвят и си отива. слънцето се появява, заслепява ме докато пресичам улицата и всичко продължава да е толкова наред и прекрасно, че не ми се заспива.

Advertisements
new year awesomeness

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s