the seeds, the roots, the flowers

да кажем, че душите ни са редосеялки. единствената им задача в този ни живот е да сеят семенца. сеят ги на редове. понякога от семенцата порастват красиви единични стръкчета, които процъфтяват. понякога засятите редове се засичат с чужди. понякога семенцата са достатъчно близо, за да създадат общо растение. в най-хубавия случай са две отделни, които се преплитат точно както се преплитат белите пламъци енергия. в някой друг случай някое семенце отскача до вече пораснало растение. тогава то се лута, обикаля и накрая се губи. когато се съберат две, много често едното задушава другото и то умира. понякога се събират три. друг път четири.

важното е, че каквито и цветове да се родят, дори те да умрат още като пъпки, дори да не направят пъпки, рано или късно потъват надолу в почвата. техните нови клонки могат да продължат да процъфтяват, но почвата се натрупва автоматично. има един рядък случай, в който някое семенце от твоите не тръгва на добре. може да присъства друго, може и не. тогава ти и само ти имаш правото да хвърляш почва върху него. като игра с един ход. можеш да го направиш, може и не. аз избрах да го изиграя. проблемът идва от другите цветенца. те също имат един ход. да разравят почвата и да вадят на повърхността всичко, точно противоположно на теб. те избират също да го играят. аз не искам това. така че спрете да ровите, и без това няма значение.

Advertisements
the seeds, the roots, the flowers

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s