a simple percussion instrument

сега ще се сещам и каквото се сетя, това ще е. сложиха го на същата дата точно преди една година, за по-удобно. на утрешния ден. бях с нови кецове (светещи в тъмното), които в последствие станаха на нищо от носене и ги захаресвах още повече. с които ми беше студено заради снега и краката ми бяха станали на още по-голямо нищо, защото едва тогава разбрах, че с такива кецове не се ходи на парти. бях с пола, която после носих на брега на морето заедно с една така сънувана тениска и имах неповтореното оттогава чувство, че ми падат пломбите заедно с цялата изсипваща се еуфория и всъщност еуфорията не се изсипва, какво говоря, нея гравитация не я лови, дори не знае какво е. после си вадих пясък от джобовете. после тя видя и други красиви неща. всъщност тази пола е нашата пола, имаме еднакви. и имаме почти еднакви ухилени снимки – тя от миналата, аз от тази нова година. ето защо я нося рядко. защото предизвиква красиви и недостижими по своему спомени. бях също с тениска с котка, с която после катерих ботев и имам снимки на моста на гребната в пловдив, както и от вола.

иначе бяхме там рано. стори ми се огромно, а на следващия път изобщо не. тръгнахме си горе-долу рано. тогава още не бях оставала до светлини. вече е редовно. след това като си захаресах този човек и не ми се беше случвало на негов сет да правя нещо друго, освен да го гледам втренчено, но пък и това се промени тази година. тогава се запознах с нея и цялата й цветна свобода. запознах се с трак, за който просто няма определение (най-близкото би било епичен), който ми пратиха на сутринта след като се прибрахме с думите „този ще го помниш 100%“. и го помнех. бях толкова малка…тогава тъкмо бях хванала едно подскачащо топченце енергия и си го подмятах без ясна идея какво е и защо е, беше ми и забавно до някаква степен. тогава изпитах за пръв път този съвсем конкретен тип разочарование, без да подозирам колко ще порасне и топчето, така че да обхване целия ми свят, и разочарованията с него. всичко порасна оттогава, включително и аз. surtout moi.

това беше 10, утре е 11. надявам се пак да няма думи, ще се радвам да дойдат пак след толкова време. останалото искам да е ново.

Advertisements
a simple percussion instrument

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s