театрална тъмнина

неща, които никога не ми стигат:

тъмнината в театъра. не онази, в която се сменят декори, а тихата тъмнина на сенките, полутоновете и осмислянето. в която очите ти рисуват сами, подлъгани, че са затворени. в която никой не целува никого, а ръжта е прецъфтяла, но още никой не го знае. тъмнината, в която единствените реални очертания са коленете ти, в която можеш да възприемеш единствено себе си и то наполовина, и то неясно коя половина.

подробностите в интересните сънища. детайлите, цветовете, размерите. допирът. усетът. вкусът. миризмите. хората не само като присъствие. винаги бледнеят повече от желаното.

и още едни прекрасни closed eye visuals, които не можех да опиша и пресъздам още тогава, камо ли сега.

и някъде нелогично в тази купчина идваш и ти. нещо в теб напомня на безкрая, на онзи толкова труден за контролиране и крехък безкрай.

не знам дали някога ще успея изобщо да пиша сюжетно, сюжетът сам по себе си е край.

Advertisements
театрална тъмнина

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s