washed out island

тази нощ съм сама на много места. не в стаята ми. но в света. други хора просто няма, построили са необходимото (както и преди се е случвало – помниш ли моста? единствен аналог.) и са изчезнали безследно. не усещам липсата им. запомням само едно от местата, които посещавам. (защо винаги запомням само едно? ако знам колко храна за размисъл ще ми дават такива преживявания занапред, защо запомням само едно?) едно от работните ми места. пейзаж като залив с формата на чаша; море, обградено от планини почти от всички страни. на дъното на чашата има остров с някаква постройка. и това е единствената част от света, която има значение, всичко друго е в неизвестното, към което се преминава с фин vignetting. слънчево е. краят на лятото. ходя там всяка сутрин, сядам на ръба на чашата и започвам работата си. а работата ми е да изчиствам пожълтелите нормално за сезона планини и да ги правя отново искрящо пролетно зелени. как го правя, не знам. с ум, мисли, може би най-вече насочени и концентрирани емоции. но седя на едно място. в съня си правя това, което не успявам будна – да се концентрирам само върху едно. сънувам красота и създавам цветове. прекрасно. минавам по целия ръб на чашата в течение на няколко дни, после правя зелен и острова. свършвам си задачата и се будя до теб.

Advertisements
washed out island

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s