vision walls fall all revealing

красиво е колко пишещи използват творбите си, за да се скрият зад тях. от скорошните четени – бегбеде и йовко. идеята на бегбеде – че пише роман, зад който може да се скрие и да наблюдава света от там и да е познат точно колкото прецени. на аудиторията, която го чете. на йовко – че пише красива проза, която малко или много те кара да се чудиш това реалност ли е или фикция, но това остава само за него.

и аз понякога използвам този похват. понякога пиша съвсем искрено, използвайки точно сравненията, с които си описвам ситуацията за пред себе си…и ме питат дали съм ходила в кат. понякога пиша сънища и ме питат на какво парти съм била. понякога пиша за ежедневието си, и ми казват, че нищо не разбират. понякога пиша фантазии. или пък сънища и реалност в едно. тогава всички вече са се отказали.

е, кой може да знае къде ще влиза следващият текст? най-много аз. и това не е  малко.

когато ти разказах, че имам или цел, или желание за след години…бях искрена. дори не знам защо го разказах точно на теб. май не ми се получаваше иначе. искам в онези моменти, които изискват от теб само външното, да ми се получи с визиите. да включа и вътрешното до степен да победи външното. убедена съм, че е възможно, но не ми се получава с концентрацията…yet. и не говоря да си мисля как ще пусна пералня. интересно ми е, защото не знам накъде ще тръгне. засега виждам три пътя – някъде съвсем настрани, навътре в мен или навътре в теб. и трите са ми интересни, и от трите ме е страх леко. и то от какво? всъщност страх трябва да ме е от сегашното ми състояние.

както се стремя към положителни емоции без измерване, без цифри и без ограничения, така и трябва да съм готова да приема отрицателните без…причина дори. отрицателни заради самата отрицателност. без логика. апатията, депресията, безнадеждността, страх на бидони и качета #колоритнидуми. страхът е течен, за да може да се приплъзва под врати, да обхваща повече и да оставя следи. за сравнение, апатията например е твърда като лед и обхваща само теб. състоянието, в което самият въпрос защо поражда още от същото. в което всяка вещ те навежда на мисли за консумизма и края, а всяко действие върху теб – за собствената ти преходност. и..вероятно мога да ги победя или с още повече анализ, или с прекратяване и на настоящия. но не съм такъв човек.

Advertisements
vision walls fall all revealing

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s