people always leave

в стичащите се капки на дъждовния следобед се виждат отраженията на бюро с лаптоп и замислено момиче пред него, което яде ябълка и се чуди къде да я остави между две написани изречения…не, чакай, вече не пиша сценарий.

хорска му работа, може да се каже (замислянето върху човешки въпроси по принцип), но се зачудих как така никога не мога да определя, че някой някога си е „тръгнал“ от живота ми. нормално, някакви хора променят мястото си, запознавам се с нови, старите отиват на заден план, но никой никога не си тръгва. просто преставаме да сме си интересни или да имаме полза един от друг и прекъсваме връзка.

освен, нали, семейството, където си малко (или много) задължен, в останалите случаи не виждам защо човек би искал да прекара целия си живот около едни и същи хора. разбира се, срещат се чудесни изключения, но все ми се струва, че нормалното е някакви хора да се намират в дадени ситуации, след което просто да продължават по пътищата си. не „и ти пое по своя път, а мен остави, твоите очи, моето сърце, ала-бала, СДС“, защото ако всички в картинката са „поели“ по пътя си, значи преди са стояли на едно място. което лично не одобрявам.

в същия ред на мисли ако някой си „тръгва“ от живота ти, значи ти стоиш на едно място. защо правиш това е проблем на твоите убеждения и нагласи, но е доволно пасивна позиция. което не че не е добре в някои случаи, но в социална среда като днешната – толкова улеснена откъм общуване (от гледна точка дори и само на големите градове и интернет), според мен е ненужно мъчение. имаш право на избор. имаш право да не се бориш за едни и същи хора цял живот.

в повечето ситуации хората със сходни интереси и виждания се надушват, обикновено компаниите в училище или университет се сформират още първите няколко седмици. „ах, той такъв интересен и дълбок човек, пък аз дори не подозирах“ – айде, айде. може за нещо малко, но чак такива открития.. проблемът идва когато вече общувате от известно количество време, замиришете си различно, ама стискате зъби (нос) и се правите, че няма нищо, отчаяно опитвайки се да заровите глава в цимента, само щото се познавате от толкова години. и аз, нефанатизирана вегетарианка, един от най-близките ми приятели запален ловец, ние сме толкова добри приятели, хората ни се чудят, пък половин година след това се оказва, че за последните 2 месеца сме се видели веднъж и то почти случайно.

мисълта ми е, че светът щеше да е много по-лесен и удобен, ако хората знаеха какво искат. ако се бореха да го постигнат – още повече. за щастие доста от познатите ми са такива, за нещастие винаги има някой, който се тръшка против „съдбата“. чакай, ти определяш какво се случва в живота ти. както и кои хора да присъстват в него. само не стой на едно място.

Advertisements
people always leave

5 thoughts on “people always leave

  1. inni4ka каза:

    Уау, адски добре описваш нещата, за които често съм си мислела в последните години. Хора, с които съм се виждала често преди сега ми се струват толкова чужди като начин на поведение и мислене, че чак се чудя как сме си пасвали.

    Вътрешният магнит е зверски силно нещо, което не можем да контролираме: дори да се правим, че не чуваме нашия другите хора все ще усетят своя. Тъй че хората, с които сме заобиколени и които търсят компанията ни казват адски много за това, кои сме В момента. Това, че за някои хора моментът не се помръдва цял живот е друг въпрос.

  2. Проблемът е, че прекалено много хора смятат, че висша сила ръководи т. нар. „съдба“. Ерго, липса на адекватна мотивация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s