всичко правено преди 2000 не струва

майка ми още се учудва, когато чува Beatles, пуснати от мен. което е достатъчно рядко всъщност. един такъв „ама вие сега нямате ли си музика“ тип учудване. имаме си, защо. дори доста повече хора се занимават с производството й. но бонусът ни като информационно поколение е това, че можеш да слушаш и Beatles, и Beyonce. въпрос на избор. за следващото поколение дори не ми се мисли, ако по мое време нещата се развиха от записване на песни от радиото на касетка до многохилядни library-та в winamp.

съвременната електронна музика сама по себе си е достатъчно необхватна за следене, че човек изобщо да излиза от нея. но не е лошо понякога да си припомняме и…Ride the Lightning, да речем. изобщо, с усъвършенстването на технологиите идва увеличаване само на обема информация. не на качеството. въпросът е в подбора, баланса и внимателния избор. и все пак за музиката не е толкова фатално, колкото за..

киното. тук вече въпроси като „ама ти защо гледаш „Оркестър без име“, нямате ли си Холивуд?“ са много по-рядко срещани. затова не се впускам да гледам всеки нов филм с виелици hype покрай него, който отшумява със скорост, тройна на тази, с която е дошъл. не съм гледала Хари Потър от някои части нататък, не съм гледала някакви Карибски пирати от някоя част нататък, а за Ice Age дори се бях объркала, че съм гледала втората и гледах направо третата. но и нямам право, след като филми като 8 и 1/2, Гражданинът Кейн, Paris, je t’aime и много други още чакат в списъка за гледане.

и пак, един отвратителен филм са само два загубени часа. но се помнят дълго (като онзи вечен цитат от Friends, който не намирам, но беше нещо от типа – гледала ли си Dead Poets’ Society, този филм промени живота ми? – не? – бяха два часа, които не искам да повтарям никога повече, на мен не ми се стори така всъщност). като например Dear John. вече отдавна съм се отказала да споря с хора, които учудено те питат „ама какви са тия добри стари филми, за които говориш“ и отказват да възприемат киното като изкуство, което може да съществува и без наличието на смартфони вътре, а често дори без телефони с антена. не толкова, колкото съм се отказала да споря с мисия-лондон познавачите на съвременното българско кино, но това е отделен въпрос.

и стигаме до нещо, което отнема малко повече от 2 часа (в добрия случай) – книгите. въпрос като „ти защо четеш Достоевски, нямате ли си Дан Браун?“ звучи леко хумористично, нали. усещам се, че съм на път да престана да се радвам на четящите съвременен плажен мейнстрийм, че „поне четат“. разбира се, изключително нормално е човек да има нужда да разтовари с малко по-леки неща, но е задължително да ги подбира. при всякакви обстоятелства.

гледайки книгите, които съм чела през годините, ми изскача един основен критерий доколко тази книга е за да минава времето или нещо повече. искам ли да я препрочета? искам ли да я видя отново, с променения си светоглед и сегашните си ценности? ако отговорът е „искам, но нямам време“, сме на прав път. от тук „искам, но нямам време, защото отивам на кафе“ е малко по-лошият вариант, но „искам, но нямам време, защото трябва да прочета това и това и това“ е малко по-добрият. а за „беше окей за времето си, но не бих погледнала нищо от същия автор отново“ няма нужда от коментар, тъй като повечето хора учудващо за мен не са достатъчно критични, за да оплюят нещо, което са вложили усилието да прочетат.

друг момент е, че има чудесни съвременни книги, които се базират на стабилно количество литературен фонд, за което можем да благодарим на бекграунда на автора. и да се постараем да поработим над същото, за да можем и ние да сме като него! е, или поне да му разберем книгите. да не мигаме като марули, марули, марули, едно безкрайно поле, в средата седи и се пули едно изумено теле, при споменаването на Holden Caulfield, Разколников (абе, в моя превод беше със „с“?), Aujourd’hui, maman est morte и т.н. и т.н.

класики, за да разберем съвремието и класики, за да се опитаме да разберем миналото. класики, за да сме чели класиките и съвремие за удоволствие. и в крайна сметка всичко балансирано и с удоволствие, без плюене по вкуса на другия.

Advertisements
всичко правено преди 2000 не струва

3 thoughts on “всичко правено преди 2000 не струва

  1. Maximilian каза:

    Боя се, че почвам да се влюбвам в теб. А това не звучи оптимистично, идвайки от човек, чийто любим сюжет е „Ромео и Жулиета“.
    Дано все пак не стигнем по-далеч от Титаник, който потъва, аз с него, а ти оживяваш и пишеш до дълбока старост.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s