есенно-музикален

отдавна не сме си говорили за музика. за хубава музика. онази, която те докарва до еуфория*.

преди живеех с убеждението, че музиката може да бъде висш идеал, самоцел и идея, повече от изкуство, всьо и вся. и може би има нещо вярно. музиката може да ни направи тройно по-сами, когато сме сами. когато сме сред хора (със слушалки), да ни изолира ефективно. в същото време да ни обедини многократно по-силно с хората около нас, когато я слушаме заедно с тях. а когато я няма, да чувстваме хората, които харесват нашата музика, странно по-близки. да ни споделят някакви неща, които се чудим защо ни споделят. а и ние така. създава една връзка, без която няма как да мине в отношенията между хората, имащи претенция да са по-близки, по-силни, по-главозамайващи и преобръщащи.

но едно скорошно преструктуриране на света, хубави са тези изваждания от коловоза от време на време между другото (и както казваше учителката ми по математика – „Изкарват се говеда от обора, общият множител се изважда пред скоба“), ми показа, че музиката не може да е цел. музиката е обединяващ фактор, може да насочва движението на цялата система, може да има огромна важност като такава, но не може да е цел. в този ред на мисли е много важно да има кой да насочва самата нея. да се грижи за нея, да я прави, да я пуска. но по възможност да е от подбудите да е a vessel of Sound’s will. защото иначе се връщаме на please stop trying to become a DJ, there are enough. което ми се вижда прекалено едноизмерна позиция. веднъж видял многопластовостта, всичко ти се струва еднопластово, но в това е бонусът – че можеш лесно да го погледнеш по-глобално, отстрани, отляво, отдясно и да изтърсиш някаква гледна точка, която другите се чудят откъде си родил.

наскоро обсъдих колко ми е смешно, като се замисля, че преди години гледах пренебрежително на музика без текст, както и на такава с глупав текст. още тогава дискутирах този въпрос и от дълбоко уважаван приятел получих отговора „ако искам нещо умно, ще чета книга“. от сегашната ми позиция и двете гледни точки са лекичко детински, но май моята повече :) всъщност музиката може да е несравнимо (и това е думата, колкото и думите да са като ударите на длетото на аматьор по кубче дърво, в което се крие прекрасна дърворезба, но знаем какви са шансовете му да я извади наяве) интелигентно и духовно преживяване, но разбрах, че тези неща не се измерват :)

*еуфория – онова усещане, което те кара да затваряш и вътрешния си чифт клепачи, докато краищата на устата ти се губят някъде към ушите, а в същото време си спокоен.

Advertisements
есенно-музикален

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s