цветя рози мед масло щастие

щастие. една такава еднополюсна и светска дума, която от една страна е прекалено крайна, но в същото време обхваща прекалено малко. ето защо никога не ми е била от любимите, когато търся подходящите думи. никога не е подходяща, защото води веднага след себе си въпроса „аз щастлив ли съм?“. а както знаем, в момента, в който си зададеш този въпрос, знаеш, че не си щастлив. както с приказката защо помага хвърлянето на монета при вземането на решение – не защото ти помага и прави избора вместо теб, а защото в онзи кратичък момент, докато монетата е във въздуха, вече знаеш на какво се надяваш.

„щастие“ е дума, обвързана с всичките ограничения на един материален свят, с парите, с колата, с маргарина за закуска, с милионизираните мигли. щастие са продадените екземпляри, а не хората, прочели книгата. щастие е подарък по-голяма плюшена играчка за свети валентин от тази на най-добрата ти приятелка, когато и двете не знаете какво е любов.

ако трябва да опиша живота си в момент, в който наистина го харесвам и знам, че точно този момент е един от малкото, около които той всъщност се върти – не своеобразни поводи като раждане, смърт, годишнина, великден, всъщност надали бих използвала дума, която може да се движи в единичното измерение плюс-минус. изрази като „харесвам живота си“, „наслаждавам му се“, „добре си живея“, „яко се кефя“…не водят никого на никъде. а свръхидеята (като супербрендът) нали беше да намерим най-привлекателните, бляскави и примамващи думи, за да стъпиш и ти там. а къде там? ами там, където…абе то всъщност е тук. едно такова място, към което се стремят ислям, християнство, будизъм, халюциногени, медитация, обичаи и ритуали. няма какво да ти обяснявам, ще разбереш като пристигнеш. после ще можеш да се върнеш само когато напълно проумееш, че винаги си тук. това последното е цитат, не съм станала гуру/шаман/тибетски монах междувременно.

за някакъв толкова голям concept бих използвала далеч не крайни думи, а думи, гравитиращи около блаженството на баланса – спокойствие, любов, сливане, мир. мирът не е положителна дума, мирът е просто нулата в двуизмерното пространство на война + и война -, да се разбира когато сме от добрите и когато сме от лошите. всъщност добри и лоши няма, а мирът е противоположното на войната, ако сладкото е противоположното на горчивото. а киселото? а соленото? щом няма добро и лошо, значи няма значение ние от кои сме, кои сме ние, кой ден е утре, дали отговорът на този въпрос е „всичко“, „нищо“ или „42“, какъв беше въпросът и има ли въпрос всъщност. и умението да отстъпваш винаги крачка назад, когато неистово искаш да вникнеш по-добре и умът ти те дърпа напред.

всичко винаги е една идея по-общо. включително твоите изключително непознати и необуздани тъмни дълбини на същността ти и тежкото ти детство.

и почивай в мир, Андрей Баташов. дано първата мисъл на повечето, които се трогват от този факт, не е съжаление, че няма да гледат пак „Секс, наркотици и рокендрол“.

Advertisements
цветя рози мед масло щастие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s