думите като бягство

Надпис

… защото

бягството от думите е лесно

а как ще се спасим от онова

което премълчаваме

Георги Господинов

в момента, в който сме решили да кажем/напишем нещо, привидно изглежда, че най-после сме успели да вмъкнем мислите си в думи, едно похвално действие. от там нататък обаче следват хиляди възможни извинения. думите са толкова груби, че са като стягащ панталон и прекалено широко горнище, като смъкващи се чорапи, блуза със странни връвчици и широка, въртяща се около теб пола. в тези дрехи е облечена идеята по начина, по който си мислим, че можем да я представим най-добре – защото е най-близкото до мислите ни, до което сме успели да стигнем, но пак необяснимо далече.

ами ако изречените или написани думи всъщност са само това, от което сме готови да се освободим? като видимата над водата 1/10 от айсберга. и се освобождаваме от тях, само защото можем да кажем „а, тогава бях млад/глупав/пиян“, „нямах това предвид/нищо нямах предвид“, „аз само глупости пиша в блога си“. тогава повечето хора са склонни да приемат извинението, оставайки с едно пренебрежимо наум. може би графоманите имат постоянна нужда да се освобождават и освобождават от още и още думи, може би това е голямата мръсна тайна на всички писатели. а другите 9/10, които може и да не стигнат до думи?

Advertisements
думите като бягство

8 thoughts on “думите като бягство

  1. lilia каза:

    Никога не съм се отказвала от казаното досега .Посланията ми са били ясни, конкретни и целта им ,е била точно определена-единствена.Когато нещо не е комфортно съм загърбвала условностите и съм минавала към прякото и директно адресирано и изречено макар и ръбесто изречение.Каквото и да ми е коствало.По-добрия вариант от премълчаването,, от обличане в неясноти, от заобикаляне оттук, оттам.Винаги съм твърдяла че има много начини да бъде поднесена дадена ирформация.Въпросът е в моментните възможности и ограничения , от възможно допустимото, от удобното и галещо съзнанието приемане на изреченото по време на четенето.Особено когато става дума за усищания и желания които да бъдат изпратени отсреща

  2. провокиращ пост. браво!
    признавам, понякога казвам нещо, което не чувствам по същия начин. но съм си казала, че ще живея без разкаяния и извинения, затова продължавам да лъжа себе си и другите. само и само да не се откажа от думите си.
    затова силно се надявам, че само един разговор не може да ме определи в очите на останалите.

    а писането за мен лично, има нещо като бягство в него. то е онова, което не знам как или нямам смелост да кажа или споделя. мн по-лесно е да говориш от името на героя си отколкото сам да поемеш отговорността за думите си. винаги мога да кажа „това няма нищо общо с мен“ истината е че не е така.
    така че.. хм.. да. май бягам от думите. но аз бягам от всичко и всички. не ме бива да оставам когато стане трудно :/

    1. Bamfi каза:

      благодаря :)

      мисълта ми е не толкова, че трябва да се стремим да казваме каквото чувстваме, а че и да се стремим с всички сили, пак нещо остава недоизказано, а и не можем да се изразим точно, така че хората да ни разберат. и в крайна сметка се получава една голяма мешавица.

      писането със или без герой си е бягство :)

  3. Багство от какво?
    Според мен е повече опит да се срещнеш с нещото, отколкото да избягаш

  4. текста в началото на публикацията всъщност казва друго – бягството от думите е премълчаването, а премълчаването е това от което не може да се избяга. Докато това не предполага, че казването е бягане.
    недостатъка на думите не е в тяхната несъвместимост с това, което искаме да кажем. Но това е друга тема.
    аз поддържам единствено думите, като единствения и най-добър начин човек да се справи с това, от което ти казваш, че той иска да избяга, каквото и да е то.
    и все пак сигурно говорим за различни неща, то говориш за недомлювки, лъжи и полуистини, а аз за всичко останало.

    1. Bamfi каза:

      лафа на Чърчил, че демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички онези, които вече са пробвани…да ти говори нещо в тази ситуация? няма как да знаеш, че думите са „единствения и най-добър начин“, това е заблуда, голяма също колкото „единствения и най-добър бог“. а и не е задължително човек да се справя с нещо, просто му помагат в търсенето. да, мощно средство са, но никога не бих казала „най-доброто“.

      а иначе текстът в началото на публикацията е стихотворение, за което нямам смелостта да кажа „казва това“ или „казва друго“ – есетата с лирическия говорител ги оставих в седми клас. казва това, което ти говори на теб.

      супер е човек да застава зад думите си, но не и да се определя изцяло чрез тях, цялата долна част на айсберга остава неопределена. ако искаш да я наречеш лъжа и полуистина – твое право :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s