връзката между социализма и кутиите за бивши

не ми е съвсем ясно кога точно се е зародила модата след приключването на една връзка да се унищожават доказателствата, свързани с нея, както и дали може да се нарече мода, но е факт. наблюдавала съм го както в сериали от типа на „Приятели“, където всякакви снимки се изгаряха, така и в реалния живот – на ти си камиончето, дай си ми багерчето. да не говорим, че често се наблюдават и опити да се заблуди и онлайн пространството, че подобна връзка никога не е съществувала, на поразия се трият снимки…

горното е достатъчно незряла постъпка, но най-често връзките, след които се наблюдава, са достатъчно незрели, че да го позволят. да кажем няколко седмици. месеца. година. а какво да кажем за връзка от 45 години?

става въпрос за спора около демонтирането (или не) на паметника на съветската армия в София, провокира ме дебатът на Капитал. „демонтирането“ или направо разрушаването на доказателствата за една епоха не могат да премахнат нейния отпечатък върху историята, ако и да не описват епохата съвсем точно. ама съветската армия не била дала жертви на наша територия, ама били са ни обявили война тогава. нали и той беше влюбен в друга, когато тя му подари колажчето с техни снимки, което после той й върна, а тя изгори на романтичен пламък на свещ, окайвайки съдбата си. впрочем петно от восък върху килим е измежду най-хардкор битовите предизвикателства.

ако ни е толкова голям проблем да гледаме импозантния паметник с чудесния му прилежащ парк (който по-младите от вас наричат просто „паметника“ и не се вълнуват след кои точно събития е построен, а си карат блейдовете на рампата), т.нар. „кутия за бивши“ (продават се и специализирани в едно готино магазинче на Шишман) е малко по-ъпгрейднат вариант на унищожаването на доказателствата – събираш всички видими (малко или повече болезнени) следи в една кутия и я заравяш надълбоко, за да не са ти пред очите. картички, билети за кино, подаръци. някой ден се разхождаш из нея и се смееш или плачеш в зависимост от настроението. дали решението е парк на тоталитаризма или подземен музей като примерите в Полша и Унгария?

паметникът на съветската армия е красиво допълнение към централния софийски пейзаж – а дори и ако бъде демонтиран и преместен, надали можем да заместим липсата му с връщане на зоопарка на същото място. да, навремето софийският зоопарк се е помещавал там – става въпрос за началото на 20. век и за пръв път го чух от прабаба ми. следи от това са празното езерце и къщичката, но днес въздухът май ще е по-подходящ само за шепа гълъби. да направим на негово място един паркинг значи, или мол?

парфюмираното мече не е виновно, оставете паметника.

Advertisements
връзката между социализма и кутиите за бивши

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s