изчезна ли „ама аз не си го представях така“?

кога за последно каза „ама аз не си го представях така“? по отношение най-вече на екранизирана книга.

днес проведох интересен разговор с баба си, която обясняваше как, когато е правен филмът „Тютюн“ (1962), всички са обсъждали и се чудели дали Невена Коканова ще се впише добре в образа на Ирина. за баба и нейните приятели единственият начин да проверят дали екранизираната Ирина съвпада с образа, който са си представяли, докато са книгата…повече или по-малко е бил да отидат на кино и да гледат филма.

сега, аз „Тютюн“ не съм гледала. чела съм, обаче, при това версията с Лила. но въображението в този му аспект май закърнява повсеместно.

обаче аналогична ситуация имах, когато излизаха филмите за Хари Потър – това литературно чудо, което на моя възраст 10-12 години накара де що има нечетящ познат да се върне към книгите. мен включително. та тогава всички обсъждахме какво е това пълничко детенце със сини очи, когато Хари трябва да е едва ли не сух и изпит и със зелени очи. имаше разговори, в които се обсъждаше „кой герой най-много ти се доближава до представите“ например.

тогава си бях изградила изключително готина представа в главата за „Хралупата“ – къщата на семейство Уизли, която нито един филм не успя да изличи (за последно съм гледала четвъртия) и още си я спомням. този факт обаче, освен за лична утеха, не може да ми е полезен. не мога да обсъдя с никого „абе теб кефи ли те втория етаж на „Хралупата“ от моите представи или мога да го попроменя малко?“

по същата логика и със сънищата (и други състояния на съзнанието) – може да си имал най-уникалния сън, но хората ще разберат само това, което успееш да им опишеш, а да си го представят…не си и мечтай. освен ако не опиташ да направиш нещо по въпроса – да им покажеш къде си бил. да обработиш малко ей онази снимка, която изобщо не се доближава до това в съня, щото там беше толкова яко, братле, да й плеснеш едни цветове, които са толкова убити спрямо това, което беше, че направо ти става смешно…или да направиш филм. а накрая хората да харесат резултата. и само ти да си знаеш колко бледнее крайният резултат спрямо това, което наистина беше.

в последно време обаче се улавям, че все повече имам нужда от външни стимули. наскоро четох „Яж, моли се и обичай“ (чудесна книга, която доста ми помогна в някои отношения), мернах лика на авторката на задната корица…и от там нататък си представях само нея. вярно, на готини места, но нямаше нужда сама да градя образ. добре, че разбрах, че имало филм с Джулия Робъртс едва след средата на книгата.

явно все повече и повече сме свикнали на външни стимули, но в същото време имаме и по-голяма склонност да споделяме постиженията на отслабващото си въображение. от една страна това не е добре заради „те младите всички искат да пишат, никой не чете“ (което всъщност се казва за следващото поколение от хиляди години насам). от друга страна, е супер, защото моето въображение „Аватар“ нямаше да роди на трезво.

и все пак формулата „първо книгата, след това филма“ винаги ще бъде по-печелившата – получаваш цели два варианта на представяне, от които да си избереш :)

Advertisements
изчезна ли „ама аз не си го представях така“?

5 thoughts on “изчезна ли „ама аз не си го представях така“?

  1. cwet4e каза:

    определено първо книгата след това филма:)
    но отвреме на време им се получава да докарат някой и друг филм, или поне са ги докарвали според моята гледна точка :)

    1. Bamfi каза:

      a, то че се получава – получава се, въпросът е, че никога не е същото с това, което си представяш преди :)

      от друга страна, при съвременната информационна вълна отвсякъде ти се навират в лицето екранните образи…та много е вероятно дори при започването да четеш книгата просто да ги възприемеш и от там нататък да си „играеш“ с тях, пропускайки въобще да си изградиш свои :)

  2. На мен ми се е случвало първо филмът и после книгата, при това филмът ми хареса точно колкото и книгата. Става дума за The Green Mile по Кинг. Иначе правилото си е такова – твоята фантазия, докато четеш, се вихри. После ако визуализираш своите представи и тези по филмиран вариант, може да е голямо разочарование ;) 1:0 за фантазията на читателите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s