лампичката на самооценката

малко размисли за промяната на критериите с времето, тези към самите нас. как става така, че от сегашния си етап на развитие винаги можем да заемем смело позиция като „леле, остави, тогава бях млад и глупав” или пък „о, да, това много си го харесвам, ако и да е старо”?

дали се дължи на вродения ни стремеж към преувеличаване, драматизиране и измисляне на интересни къде вътрешни, къде външни стимули, за да си поддържаме нивото на еустрес прилично?

най-лесно се забелязва при занимания, свързани с творчество или просто дейности, които оставят някаква следа. по-лесно е да скриеш, че едно време си слушал чалга, отколкото че си бил със зелена коса, но и двете могат да останат добре забулени…докато не се появят онлайн, хехе.

в настоящето, в което правим и споделяме нещата, които правим, обикновено липсва такава ясна преценка. създаваме нещо, защото ни идва отвътре – разказ, стихотворение, блогпост, снимка, филм, рисунка, музика…после го споделяме и – enjoy, разбираме дали другите са схванали, че ни идва отвътре. но дори при крайно положителни реакции например след време това не пречи да останем критични към себе си. да го оставим в онлайн пространството ей така, за всеки случай, но тайничко да се надяваме никой да не стигне до него, защото го виждаме направо като излагация. или пък да изтрием това-онова, за да градим идеалистичния си образ в своите очи.

или друг случай – в настоящето пак нямаме ясна преценка, но един ден четем/гледаме/слушаме и си казваме „бре, че аз още тогава съм ги разбирал нещата”. и тайничко си мислим, че ще е супер някой да ги извади от дълбините и да ги прочете. неприятното е, че външният човек не знае кое според нас си струва и кое не – той чете/гледа/слуша наред и е абсолютно сигурен в собствената си преценка. ясно е, че повечето интелигентни хора филтрират комуникацията си със света, в частност творчеството, но се чудя защо тази преценка в настоящето не е по-ясна?

Advertisements
лампичката на самооценката

2 thoughts on “лампичката на самооценката

  1. lilia каза:

    Искам, да бъде по най- добрия начин.Искрено искам.Но явно не всичко умея и съм с вързани ръце.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s