mellow + saying thank you

напоследък осъзнах, че обичам да благодаря. благодарене за всякакви неща – че прането ми е прибрано, когато е валяло, че са ми намерили курсова по даден предмет, че не са прибрали млякото в хладилника, когато и аз ще си правя кафе, че почти не се познаваме, а ме канят да обикалям с тях, виждайки, че съм сама (Боби, не ти, с теб се познаваме). че някой ми е донесъл бисквити, че е споделил невероятен трак, че баба ми е сготвила кюфтета от тиквички и какво ли още не. и най-вече за музиката иде реч – поводът за поста е, че благодарих на един от DJ-те, изявили се вчера вечерта на Mellow Music Festival в Борисовата, за допринасянето към чудесната ми вечер, след което се разподскачах, когато ми отговори, че се радва, че творчеството му е оценено. и благодари на свой ред.

в същото време идеята не е да правиш някакви неща с целта да получиш благодарност. прави го, защото ти идва отвътре, а ако някой го оцени – още по-яко. добрият съвет от историята на Незнайко – ще получиш вълшебната пръчица, ако направиш три добри дела, но трябва да са безкористни. без да мислиш, че ги правиш, защото искаш вълшебната пръчица (спрете тези помисли веднага).

да благодариш на даден човек зарежда с положителна енергия може би еднакво и двама ви – него не толкова заради ласкателството, а по-скоро заради факта, че някой е оценил творчеството му и се е доближил една идея повече до емоциите, които е искал да изрази и които са минали през него, докато го е създавал. а теб те зарежда усмивката на приемащия благодарността, скромните му думи – скромни защото в повечето случаи, когато има за какво да се благодари, човек не е свикнал да се превъзнася или по-скоро не губи от времето си в излишно самохвалство, а бърза да работи върху нещата, които отнемат вниманието му, и да благодари на свой ред. благодаренето е обратна връзка, но каква!

да не говорим за благодаренето по принцип, че сме живи, че имаме това, което имаме, че имаме възможността да обичаме това, което обичаме. за грешките, че ни правят по-силни и така нататък, все силни неща, които сигурно зареждат още повече, но имам време да се ъпгрейдна до там. точно в този момент се сещам, че Тишо беше писал наскоро именно за благодаренето като трети път към изобилието – силно препоръчвам да се запознаете.

думата „благодаря“ не е слабост, тя е сила. благодаря, че си се замислил и си ми помогнал – щях да се справя и без това, но така а) не губя време да свърша досадната дейност, б) изобщо нямаше да се сетя да направя нещо такова, в) донесе ми положителна емоция, като показа, че си се сетил за мен и г) аз на свой ред ти донесох положителна емоция чрез думата „благодаря“.

та, ако нещо ви е харесало супер много – кажете си. за музикално събитие – на организаторите, на DJ-те. ако кажеш точно това, което ти е на душата, нищо чудно да се доближиш повече до това, което те е впечатлило, отколкото ако се опиташ да се вкараш в рамки. ако някой е отишъл до Гренландия да поснима, кажете му директно на него, вместо да си разцъквате някакви снимки и скришом да си ги кропвате за уолпейпър на телефона. с всичките емоции, които предизвикват. и така нататък, човек може да намира хиляди неща, за които да е благодарен.

черпя с впечатляващо интелигентен звук:

и с чудесна разхлаждаща liquid селекция. стойте на сянка и пийте повече течности!

Advertisements
mellow + saying thank you

3 thoughts on “mellow + saying thank you

  1. Впечатляващо интелигентен звук, indeed :) Имах нужда от нещо такова, мерси!

    Тиквените кюфтенца изобщо няма да ги коментирам. Пълна синхроничност е, че в момента се оригвам на такива. :) Разполагам, обаче, с коментар относно благодарността…И той е: „this thing is freakin’ powerful and its gonna change your entire life!“… Всъщност, това е първото истинско нещо, което „напипвам“. Първия „златен ключ“, който намирам. И не само аз, повечето хора го намират. Такава е епохата, просто.

    А ти си описала изкуството на благодарността толкова ясно.

    Личи си, че е преживяно. Навсякъде говорят за приемане, но колко трудно се случвало, колко трудно „приемал“ човек и колко мъчно било всичко това.

    Благодарността е не само приемане, тя е приемане с елементи на кеф. Лесен кеф, физически кеф. Тя е голям чийт! Чийт чийт чийт. Като откривахме чийтове в електронните игри навремето си мислехме, че сме „безсмъртни“, но като ги открихме в три измерената физическа реалност, в която живеем, със седем сетива, разбрахме, че ние действително сме такива. Разбираме, че сме открили „да риъл факин дийл енд да риъл факин шит (чийт)“

    :)

    И няма съжаление. Няма ограничения, нито някакви опасения :)

    Няма въпросителни.

    Има само удивителни.

    Просто благодарността без усилия измества съзнанието от това, което нямаш върху това, което имаш. Съсредоточава го там и ти доставя удоволствие, дори на физическо ниво, докато го имаш. Тя е въпрос на навик, който се култивира лесно, приятно е и по-експресно от пушенето на жълт Кемъл дори. Че и по-пристрастяващо. Тя дава винаги по седем, но може да дава и по седем стотин, а защо не и по седем хиляди. Зависи колко ще се отпуснеш. Тя може да те удави в щедрост и да ти покаже, че нямаш никакво въображение – не и когато става дума за изобилие…

    Тя е нещо, което препоръчвам да се изпита фърст-пърсън-3-де. От всеки. :) Без странични ефекти. По пътя ще разбереш защо няма странични ефекти. Ще разбереш колко голям е „пожарният кран“, от който трябва да пиеш…

    Това е твоят „брак“ с богинята на щедростта и твоята „венчавка“ с рога на изобилието. Всичко, което се изисква от теб, в началото, е мъничко искреност, голяма честност поне при първото „Благодаря“. Дори за най-незначителното нещо…

    Това е твоят скъпоценен камък – малкия ти изумруд, който си намерил(а) на дъното на реката – твоето нежно изкупление, в което няма пострадали, но има само учудени.
    И който не е опитал, само той не е разбрал…

    1. благодаря за хубавите думи :) все повече си мисля, че освен чийтове, в живота има и ъпгрейдване – в стил „я го виж този колко висок левъл е и какви неща може, защо не стана и аз така“.

      та да, определено има нещо неизмеримо и прекрасно в благодарността, напипвам някаква малка част от него :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s