какво чух на spirit of burgas

пълен напред след необявената лятна пауза с впечатленията ми от тазгодишния Spirit of Burgas.

посещавам морския фестивал за трети път от общо четирите му издания и тази година беше също чудесен.

впечатления като цяло: добра организация, никакви проблеми с влизането, грозните гривни са традиция, но има някакъв прогрес от миналата година. опашки пред баровете е нормално да има, тоалетните останаха чисти до сравнително късно.

петък, 12 август, започнах с края на изпълнението на Kottarashky на джаз сцената. за пръв път го слушам на живо и беше много приятно. а вечерта прекарах основно на max bass сцената. тази година беше приятна изненада наличието на такава сцена, както и това, че и трите вечери имаше drum and bass или dubstep на някоя от сцените. на целия фестивал mc-тата не ме дразнеха, което е рядко явление. по-скоро си правеха шоу. зарадвах се на интелигентния dnb от Климент и май това беше вечерта с доста eXo, но може и да греша. оказа се, че по едно и също време искам да чуя както Gotan Project на главната сцена, така и Big Bud на max bass, а ако ми остане време – да погледна и Mark Foggo’s Skasters на „На тъмно“. всичко закъсняваше по някакъв свой начин, така че чух началото на Gotan, от които така или иначе имам добри впечатления от миналогодишния Park Live, и се пренесох в sci-fi атмосферния свят на Big Bud. max bass сцената беше толкова max bass, че ми беше невъзможно да съм на по-малко от 4-5 метра от нея, което не отчитам като плюс. след това, когато на main stage-a почна Benga, започнах да обикалям между двете сцени (добре, че бяха близо), но се установих при Big Bud по-трайно.

съботната вечер се бях настроила за още drum and bass в лицето на Shy FX, но на входа на фестивала ни посрещна листче A4, според което Shy FX няма да има възможност да участва тази вечер и ще бъде заместен от Big Bud на главната сцена. ah well. тази вечер беше по-балансирана в музикално отношение – първо слушах регето на Frontero, след това прекрасния глас на Рут Колева, малко La Muchedumbre, малко Kultur Shock, Skunk Anansie само подочувахнаоколо. интересно ми беше да чуя и дъбстепа с челистката Магдалена Петрович, но поради някакво закъснение се озовах направо на Moby. беше окей като цяло, навя ми асоциации с Prodigy миналата година – приятно е да чуеш саундтрака на детството си на живо и да го изживееш с толкова хора, но не ме докосна. Moby е пич, де.

след него на сцената бяха Big Bud и Stamina MC, последният от които направи голямо шоу. Big Bud като че ли пускаше малко по-земно спрямо предната вечер, но основният акцент падаше върху MC-то. реших да си припомня доброто старо усещане да висиш на оградата и беше супер. контакт с публиката, ала-бала, ти що не танцуваш, ти що така, абе яко. чак сега осъзнавам, че малко хора успяват да го направят това. седях до известно време на Mocks & Konspirator, които също се представиха качествено, а Stamina ги представи много яко.

в неделя очаквах с най-голямо нетърпение Deftones, които са една от любимите групи от тийнейджърството ми. отвсякъде чувах отзиви, че на живо не били яки, не знам си какво си…аз, както винаги, нямах очаквания. преди тях държахме да чуем Skindred, които направиха супер начало на вечерта – досега не ми се беше случвало да скачам по бански, развявайки тениската си в ръка, на група, на която съм слушала само едно парче. вокалът постоянно призоваваше да заглушим дъбстепа, който бучеше в паузите от max bass сцената в съседство :D и направи шоу. след тях Deftones направо ме изненадаха, особено Чино – представях си го много по-меланхоличен, а той само се чудеше на кое скеле да се покатери, за да пее. беше много сладък моментът с „я, ти имаш тениска на white pony, колко хора тук знаят какво е това? и ти си с наша тениска, и ти, и ти..това е супер мило, ние сме за първи път тук!“ абе симпатяги, да не говорим, че ми изсвириха направо любимите парчета. след тяхното изпълнение не ми се слушаше нищо – пробвах с Leftfield и Ибряма, но с последния опитът беше обречен, този транзишън нямаше как да е лесен. чухме началото на Scratch Perverts и понеже ни беше писнало от dubstep, решихме да се поразходим малко. върнахме се за дъбстеповия им край и за Illmate, които определено не трябваше да са от 3:30 нататък и определено не трябваше да слагат най-интересния си act в 5:30 сутринта в понеделник. те са достатъчно силни, че да си заслужат изпълнение по нормално време на някоя от другите сцени. на Jamez Bongg можеше да му се отреди малко повечко време, но съм пристрастна. не останах до края за The Top Stoppers въпреки желанието си, но умората си каза думата, а на мен ми казаха, че са изсвирили само два трака, след което са ги спрели, е гг.

та като цяло хубави морски впечатления, срещи с интересни хора, усмивки и много звук. когато сме най-зле, все така да сме!

Advertisements
какво чух на spirit of burgas

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s