софия: поетики 2011

от времена незапомнени обичам да следя какво се случва с българските съвременни прояви в областта на (освен, разбира се, музиката) киното и литературата. фестивалът София: Поетики винаги ми е едно от най-интересните литературни събития – преплита поезия, музика, малко проза, мислеща публика и приятна атмосфера. тази година беше петото му издание.

събитието започна с около час по-късно – аз предвидливо бях там още от 16 часа, за да не изпусна случайно Радослав Парушев и Богдан Русев (като че ли и единия, и пак единия, и другия са били тема тук). стана, каквото стана, но Богдан Русев явно съм го изпуснала, а Радослав Парушев прочете откъс от новата си книга „Смъртта не е за всеки“ (твърди се). накратко, този път ако не си чел „Махалото на Фуко“, нямаш работа там. аз имам 100-страници-преди-края работа там. но пък Тодор Тодоров ни хареса, чувайки го за първи път.

в последствие ставаха разни интересни неща, звуково подплатени от разни интересни езици и звуци – чуваха се Unknown Pleasures (за които явно се разпространява широка обществена заблуда, че са Anal Pleasures), някакъв drone/dark ambient/smth от Wayab, по-прогресивни звуци от Surbahar и не толкова необикновена музика от AS и Ксетофон. разбира се, и силните Nasekomix, от които хванах съвсем малко – прецених, че няма да ми се получи, ако слушам само 2 парчета и си тръгна, затова направо си тръгнах. иначе от тях имам прекрасни спомени.

така наречената „театрална ситуация в процес“ с името „Да изядеш ябълката“ ми допадна доста, от там нататък се чуха много интересни неща, които, близо 24 часа по-късно, надали бих могла да разгранича, свържа с име и откроя, но почти всички допринесоха за едно хубаво цялостно изживяване. мислещо и оценяващо.

повече от 6 часа във въздуха се рееше литература, разредена с музика, което несъмнено е нещо one of a kind за тукашните ширини. харесва ми, че фестивалът не е просто поредното масово биропиене на тревата в Борисовата и хич не ми се иска да се превръща в нещо подобно. да са живи и здрави организаторите и дано има още много издания.

споменавайки Борисовата градина, Стефан Иванов спечели съвсем заслужено според мен – неговите неща винаги ми въздействат много силно и следя творчеството му от ехее. стихотворението, което прочете, се казва „борисовата градина 2“ и ще го споделя вероятно веднага щом той го сподели, а дотогава споделям стихотворенията му от някои предишни софия: поетики: удрящото друг път от 2008 (когато фестивалът беше в парти център 4 км, ако не се лъжа) и самото борисовата градина от миналата година. (а какво е ставало през 2009 и къде съм била нямам представа).

стига си говорила, дай снимките.

Advertisements
софия: поетики 2011

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s