zomft

и отново сме на същото място, отново всичко е течно и в унисон. музиката не е музика, а естествения звук на нещата. окей е да не танцуваш, защото и в ежедневието не танцуваш постоянно. музиката е в друга категория – нещо, което би слушал, за да му се наслаждаваш целенасочено. слушането на музика зависи от теб, но това е нещо друго.

цветове, цветове, цветове, хиляди милиони цветове в едно втечняващо се цяло, всичко е декор.

толкова усилия и стремежи да се добереш до това място на хиперотворени възприятия, само за да видиш, че…на това място се случва същото, което и иначе. едно голямо парти или едно голямо нищо и никакъв гигантски смисъл не ти се стоварва на главата. започваш да си мислиш, че хората, които не са положили тези усилия, са облагодетелствани – знаят си, че са на парти и правят всичко възможно, за да се забавляват. вселенското нищо те кара в осемчасово пост-оргазмично тръпнене да се чудиш дали няма нещо по-дълбоко от това безсмислие, но най-вероятно на по-дълбокото ниво обновена безсмисленост ще ти се стовари върху главата. endless loop. or is it? забиването в концепции забиване ли е всъщност или това безсмислие не трябва да те обезкуражава да продължаваш търсенето и да те накара да се откажеш и просто да се наслаждаваш?

а кундалини през цялото това време е по джапанки. докато тази цветохолична феерия разтваря портите си, моля ти се! а ти не смей да седиш и да ми се хилиш насред това вселенско нищо!

сигурно наистина по дефолт възприятията са такива. отворени до краен предел, цветни, шумни, поглъщащи информация. а с изграждането на обществото винтилът се затваря ли, затваря, обръщаме внимание на все по-малко неща и си живеем всеки в своята кутийка, забравяйки колко сме малки и незначителни всъщност.

небосводът е целият син, по всички краища бледнее от зората и го обхващам с поглед. всяка звезда е разноцветна и дава начало на фрактал, после бледосиньото се разпуква и отдолу излиза второ небе, изтъкано от хиляди цветове и символи отвсякъде. астрология, религии. кой знае какво означават? не можеш да запомниш всички.

фея с две магически пръчици рисува небостъргачи в цветовете на дъгата с невероятна скорост. опитвам се да отида на кея, но се озовавам някъде на изток, отново на море, близо до традиционна къщичка.

хората танцуват много по-бързо, отколкото предполагам, че е възможно на моето енергийно ниво. всички са участници във филма, на който съм основен зрител, но и аз съм участник в техния. всеки е пионка на всеки.

той си играе с огъня и не разбирам дали се опитва да насъска едната топка огън срещу другата, или да противопостави огъня на земята, но при всички случаи е само посредник. не използва огъня за собствена цел, а успява безучастно да е супер добър. не танцува, ползвайки огъня за украшение на егото си. вижда само две топки огън, но всички го гледат в захлас. огънят е на забавен кадър и в него има лица, очи…

колкото безсмислено ни се струва вътре, толкова по-смислено ни се струва отвън. определяме кое е външно, кое е вътрешно, определяме къде за всеки е необятността и се чудим как бихме измъкнали нещо повече, дали ще можем, дали е същата необятност…there’s still so much to learn.

Advertisements
zomft

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s