2к11 литературно

бях предизвикана от Цвети да споделя личната си литературна равносметка на изминалата година. защо пък не.

на първо място трябва да отбележа, че нищо от прочетеното през годината не ме е разочаровало особено, така че няма да определям фаворити, защото във всяка намерих по нещичко. на второ – че голяма част от нещата съм взимала от някъде си, съответно към момента на снимката не можаха да се явят. година окей откъм четене, можеше и много по-добре.

в категория „все някога трябваше да им дойде времето“ основни номинирани са Шогун на Джеймс Клавел и Вълшебната планина на Томас Ман. втората доскуча по някое време, но като за първо нещо в тази област даде добър бекграунд, а Шогуна си го четох с удоволствие.

в категория „аз съм българче, обичам съвременна българска литература“ обнових рафта си с Балади и разпади на Георги Господинов, Животът не е за всеки на Радослав Парушев и сборник с разкази от Капитал Light през годините, представени от Богдан Русев. първата прочетох за няколко прекрасни часа („защото бягството от думите е лесно, а как ще се спасим от онова, което премълчаваме?“), на другите съм фен принципно, за Животът не е за всеки писах специално.

в категория „малко по-така“ годината отбелязаха втората и третата Кастанедиански книги – Една отделна реалност и Пътуване към Икстлан, заедно с The Doors of Perception на Хъксли. първите предизвикват по-силен отделен уау-ефект, отколкото втората, но всички заедно допринасят за изграждането на нещо хубаво. а и не само те, разбира се.

някъде между горните две категории трябва да сложа Кафе за събуждане на Димитър Божанов – супер, имаме нещата вече и в България. окей книжка, макар че не ми представи някакви революционни нови идеи, за които да не бях чувала преди.

категория „битници и хипита“ (която хем е, хем не е свързана с горната) изживя своеобразен ренесанс тази година с Howl на Гинсбърг (най-после <3) в оригинал (<3) – вметвам, че филмът също е супер як, Factotum на Буковски (от една хубава сергийка със стари книги в Созопол, примляс) и Бродягите на Дхарма на Керуак.

за цвят имах и малко реклама, PR, маркетинг и семиотика: Бащата на манипулацията (биографична книга за Едуард Бернайс, смятан за бащата на съвременния PR) – супер интересна; Absolut Semiotics in an Absolut World на Христо Кафтанджиев – или аз не се разбирам със семиотиката (което въобще може да не е далече от истината), или през цялото време се говори едно и също в стил Кафтанджиев, ама малко модифицирано; Автобиографията на Лий Якока и Изповедите на един рекламист на Дейвид Огилви. трите биографични сходни, все велики хора, все интересни факти покрай живота им.

подозирам, че при мен предизвикателството ще се блъсне в задънена улица, защото четящите и блогващите ми познати рязко се разминават (и които още не са предизвикани). но пък, ако някой си го хареса, да го подема без страх!

Advertisements
2к11 литературно

7 thoughts on “2к11 литературно

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s