бъдещето е сега

ръкавица, хвърлена от Тишо

правиш шум (на шега или съвсем сериозно), който наричаш музика, разпространяваш го чрез всички възможни социални мрежи и инструменти и вече имаш поне един фен.

правиш гениална музика, която няма как да бъде оценена по достойнство, защото правещите шум са отнели цялото внимание.

давам пример само с музика, но важи за почти всички други сфери. все повече се размива границата между истинско качество и добро промотиране. във време, в което с (в) глобалната мрежа можеш да намериш всичко, единственият истински критерий остава вътре в хората. които все пак изграждат мрежата, но е нормално един човек да не може да обхване всичко в дадена (или няколко) сфери и да даде обективната си оценка. бъдещето е сега, защото сега е времето за разтърсване на главата и преосмисляне на качеството пред количеството. не казвам „вместо”.

бъдещето е сега, но мрежата не учи как да усещаш всичко около себе си, да не спираш да се изненадваш, как да се наслаждаваш на момента и да изпитваш усещания като „точно в момента и точно тук всичко ми е наред, дори да умра сега, няма да ми е проблем”. бъдещето е сега, но освен, че е сега, е и тук – защото единствения момент, за който сме сигурни, е сегашният. цак. и той отмина.

бъдещето е сега, но мрежата не създава спомени. два клика, пет реда, една уговорка за среща, един самолетен билет и пак се връщаме в реалността. мрежата е кратката почивка между две реалности, но и паралелна реалност. повод за помощ, състрадание, смях, любов, заливане с информация, положителни емоции, но и повод за разочарование от света, сълзи, самота, вглъбяване. мрежата е там, когато няма нищо друго, за да те оплете в мрежите си. ако имаш уменията, можеш да излезеш бързо от примката им, може да ги оставиш контролирано да се плискат около краката ти като вълни на морския бряг, но не можеш да избягаш. средство, а не крайна цел. средство, чрез което да достигнеш до някого и да му предадеш поне малка част от всичко, което ти се върти в главата.

бъдещето е сега, защото само от сегашната гледна точка то е „бъдеще”. когато това бъдеще се приближи до сегашния момент, то вече е сега. а единственият сигурен момент е the eternal now, моментът, за който не си сигурен колко продължава, как продължава, накъде върви, има ли цел, твой ли е или не само, наш ли е или общ за всички. сигурен си само, че чувстваш, че трептиш, че резонираш, че се усмихваш повече от всякога, че си тук и сега.