за протестите

за всеки, който от вчера насам не е ползвал медии, социални мрежи и пощенски гълъби и не е преминавал в широкия ареал около орлов мост: има протести, искаме да остане гора вместо всеки да си прави стадиони, писти и молчета. ето какво се гласува вчера.

 снимка: Яна Димитрова

кого видях в два поредни дни на протестите: любимия си писател, любимия ми поет, един от любимите ми преподаватели от университета (и лектор на TEDxNBU); тримата най-специални мъже в живота ми в момента; хора, с които животът ни е събрал случайно до седми клас, а сега работят в една от най-уважаваните от мен медии тук (доколкото това може да е факт, щото, нали, и те бъркат еколози с природозащитници :D); хора, с които животът ни е събрал миналата година и след месеци на невиждане сега вече си отговаряме на „какво правиш“ с „каквото и вчера“; хора, с които бях на нова година/осми декември/последното dnb/ambient/горско парти и не се виждаме on a daily basis; невероятно яко куче, което за последно видях на нова година!; и невероятно яки хора, които за последно видях, когато заедно enhance-вахме доброто си настроение и оттогава не съм го enhance-вала по точно същия начин, а може би е било и първи път; хора, които гледам втренчено достатъчно дълго, за да ми стане неудобно, че се чудя откъде ги познавам и дали трябва да ги поздравя; хора, които не познавам от никъде конкретно, но виждам навсякъде; разнородни колеги; хора, на които съм подарявала неща; с които съм въртяла пой; на чиито сетове съм въртяла пой. та някак като видиш толкова и такива хора със сходни на твоите убеждения, усещаш, че каузата е добра.

и един куп красиви жени.

личната част настрана,

протестите в последните два дни наистина са едни от най-сериозните, на които съм присъствала. навремето, когато бяха протестите за Странджа, спомените ми са, че всичко протичаше под формата на весело шествие с много инструменти и танцуващи хора, които се разхождат по Витошка и хората от трамвая ги гледат странно. не знам дали тогава бях прекалено млада, но наистина вярвах, че ето с тези протести ще оправим нещата. сега също ми се иска да вярвам, че с тези протести ще оправим нещата, но истината е, че от зимата насам нещата се закучват все повече и повече и затова настроението е все по-сериозно.

извинете, нали, че ви притеснихме. във facebook се появиха коментари, поставящи под въпрос дали е адекватно протестът да се проведе на централно кръстовище в активен час. моята позиция е, че това е тема, по която често има медийно затъмнение (може би не точно в конкретния случай), така че какъвто е най-успешният начин да се обърне внимание на проблема – такъв. с други думи, елате при нас, протестът е за вас.

истината е, че никога не бяха ме разбутвали робокопи и да се набутам в тръни, за да оставя място, също не бях присъствала на протест с робокопи и кентаври едновременно, но за всичко си има първи път.

всеки ден ще е така до победата.

Advertisements
за протестите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s