summer nights of healing

една и съща вечер или много неопределени. знаеш за какво говоря – за онези вечери, които можем да съберем в една и само литрите алкохол и грамадните топки положителни емоции няма да се сбият в едно. вечерите, които едва успяват да поберат своето си количество положителни емоции. летните нощи в паркове и градинки, на фестивали и партита, в заведения на въздух и на затворено, у приятелски домове и дворове. посрещането, празнуването и изпращането на рождени дни, посрещането и изпращането на хора, дългите часове играта, dixit, филми, никога не съм. прекланянето пред телефона, сложен в пластмасова чашка за усилвател, или пред миксирането на два трака от два телефона в същата чашка, или пък някой се е сетил да вземе x-mini, алкохолът под пейките, търсен с челник, случайният лаптоп някъде до беседката, питането на 8th ball ще се оправи ли, аджеба, тоя живот, има ли друг живот и така нататък. перфектността на момента, скупчването около музиката, около огъня или около вентилатора. лятото на безкрайно дълбоките разговори с безкрайно непознати на безкрайните софийски тераси, докосването и разминаването на души, преплетени в цялото пространство. танците, снимките, ръбчето, миксера, роклите, банския, басейна, шампанското. видовете алкохол. шоколада. вечерите, в които целият свят спира, за да можеш да се насладиш на момента, в които ти е напълно достатъчно да седиш и да гледаш звездите на поредния балкон. да обстрелваш с въпроси или да се защитаваш под обсада. да измисляш асоциации, да изпълняваш лични предизвикателства само заради обещанието пред себе си или пред другите, или и двете. да си толкова облечен/съблечен, колкото ти душа иска, да си целия в собствена/чужда пот и облян от пръскачки. да прекарваш часове, въртейки пой или въртейки мисли или визии, колкото и да ги въртиш, обединени от едно – настоящия момент. бъдещето е сега, най-доброто предстои. новата музика, старата музика, пълния противовес на самотните зимни дълги вечери, в които музиката е единственият начин времето да минава. не – тези нощи се изплъзват между пръстите като воал или като пясък, няколко перфектни мига и вече на изток просветва. вечерите, които доброволно хващат всичките ти проблеми и ги поставят в карантина, остава само смях. цялото лято всъщност може би е една продължаваща вечер, в която се случва еди-кво си, нали. еди-кво си с дъх на мохито, джин с тоник и мента със спрайт. или еди-кво си с дъх на fusion, текила с портокал и канела и мента с бейлис? или еди-кво си с онзи зеленоостатъчен дъх, който всички добре познаваме, дъхът, който те хваща и те пренася директно на по-доброто място за момента, взимайки понякога само мислите ти, понякога и тялото ти, понякога и хората около теб. новите хора, добре познатите хора, любимите хора. още и още, всичко и нищо, всичко или нищо. или е най-яката вечер, която помниш, или не е нищо, няма мижаво средно положение.

Advertisements
summer nights of healing

3 thoughts on “summer nights of healing

  1. определено е една безкрайна вечер/ден или там каквото му се вика, която не искаш да свърши, защото ти е топло :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s