front row, eyes closed

блаженo и бленувано усамотение…

познатите лица нарушават божественото ми спокойствие, затова избирам да съм в нетипичната зала с големи разлики в уютността на обстановката в полза на първата…въпреки че ми се привиждат познати лица цяла вечер.

да, нетипична е появата на Янка Рупкина, Теодосий Спасов и звуци на гайда на 4-ти км. също толкова нетипична, колкото музикалният ент във фоайето с лице от аметисти, величествена корона и корени и очи, издаващи частица от тайнствата, които крие душата му. в цвят същия като на стотиците свещи в другата зала под звуците на Hallucinogen и преследваща ме миризма на масала цяла вечер. чакай сега, това не беше ли drum and bass събитие? you got that right.

плавно и постепенно се придвижвам все по-напред, докато накрая не се озовавам в краката на Теодосий Спасов и избирам да остана така за цялата продължителност на сета на Бalkansky. какво „избирам“, няма друг съзнателен вариант.

конвулсиите на слъзните канали и затворените ми през 80% от времето очи ме отвеждат до място, където не очаквах да попадна, но съм съвсем сама и вляво от мен на чардака на къщичката висят големи чанове, а лекият като вятъра духов звук ме отнася до езерото в съседство, после погалва леко и игриво зелените планини още с бели шапки, оцветява шапките им за кратко във всички цветове, в които си пожелае и продължава да си играе наоколо. настръхване се редува със слагане на двете ръце пред устата в опит да хвана дъха си или душата си, тип „това наистина ли се случва“. Янка Рупкина се включва в прекрасността си и иска да ни пее още 100 години – не знам какво се случва назад, но от първите редове няма никой противоречащ. да, тази музика е за планините, селцата и малките чудеса под всеки камък. за зелените балкани. мома и момък играят до поляната при езерото, а във всяка колибка по склоновете на планината свети светлинка. за разнообразие и добра поличба се намесват и няколко кукера.

когато главата ти е там, няма значение къде е тялото ти, какво и колко си взел и хиляди други неща за обкръжаващия те в момента свят и трескавите ежедневни мисли. могат просто…да останат на заден план за известно време. нали затова сме се събрали.

след края…нямам нужда от нищо повече. главата ми в облаците/планините учудващо ми позволява да съм заземена, да дам всичко от себе си, за да помогна на всеки с издигането и после леко и елегантно да помоля да ме приземят. поемаш дълбоко дъх. отново си пречистен. всичко ще бъде наред и винаги е.

за декорациите и атмосферата са виновни М М У У З З А А

Бalkansky са Иван Шопов, Теодосий Спасов и Иво Христов.

Оренда е тук.

Advertisements
front row, eyes closed

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s