инкогнита

базирано на древния принцип „нема, нема, па си е*е майката“ както никога досега не бях стъпвала на филм от Киномания (or at least not that I know of), тази година си постъпвах редовно.

снощи в Люмиер беше премиерата на новия български филм Инкогнита на Михаил Пандурски.

филм като театрална постановка. ама от онези, в които не разбираш нищо и съзнанието ти ходи насам-натам в отчаяно желание да свърже нещо в смислова връзка, и не става особено. после се чудиш дали всъщност самия ход на съзнанието не е бил целта, дали другите в салона са една идея по-умни от теб и успяват да схванат или да усетят идеята, лек проблясък, че идея може би няма…разтеглено време.

обективно – много, много красиво сниман, минимализъм, смислово наситени кадри, монохромност, трябва да нося повече черно. ако има пушка, тя винаги гръмва, ако има силно гримирана жена на ръба на силите си, до края на действието винаги я виждаме в бяло и без грим.

а иначе – бариерата, павел вежинов, наум шопов, стефан данаилов и не само.

Advertisements
инкогнита

One thought on “инкогнита

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s