listen, sober self

закусвам домашни мъфини, които не знам кой е приготвил, само знам, че ги извадих от розова найлонова торбичка с дупка, която премятахме в кола и в бар. карат ме да се замислям колко пъти съм гледала остава на живо – със сигурност над 10-15, за разлика от някои „първи“ неща тази година – като ходене на изписване на бебе и на дипломиране на бакалавър. за първи път приятен double dating, оставяне на хората да ме навиват за неща, когато наистина нямам претенции какво ще правя и просто искам някой да изяви желание. защото „искам“ е двигател. потенциално порочен и опасен, когато включи алчност, но не и когато е чиста и бяла енергия, а дали е – това се усеща. „искам“, когато може да се замести с вътрешното „трябва да“.

корабът е без мисия (БМ), на него натоварваме 900 пари и 900 криво евро, дарени ни от хора, на които е писнало да финансират неща с цел, затова са решили да вложат средствата си в нещо БМ. той изживява близки срещи с други от вида си само под ъгъл 37 градуса и още първата лодка, която среща (Пенка), му предлага търговия с екзотични птици – ние имаме прекалено много пари, а на тях им трябват пари, за да си купят нови екзотични птици, така че ситуацията е win-win. следващата среща е с парахода Гина, който предлага гориво от неизяснен произход. има и Ладийка, която е ладия под мотото „всичко е в трохи“ и спасителни лодки от шамфъстъкови черупки…дали някъде някой прави шамфъстъковка?

положението е ситуация, защото банята е в патриотични цветове…но приглушени, дали някой се е усетил за това? за замрелия патриотичен дух that is.

10/8, които не разбирам и знам точно кога бих разбрала, но се опитвам да си мисля, че има и логичен път до тях. младо вино със сок 70/30, а дневник на годината по шотове…мога да направя, но какъв ще е смисълът, когато „няма значение какво и колко“? по-скоро бих направила дневник по дрескодове, по пиянски смс-и, по впечатлили ме филми, изслушани и изживяни неща и…както обикновено, годишната ми равносметка по концерти.

и не е за притеснение това, че някои от нещата след двигателя „искам“ вероятно няма да станат реалност – знам, че поне при мен така или иначе са прекалено много. за притеснение би било, ако един ден „искам“ изчезне и то не във философския пречистен начин. а дотогава ще продължа да усещам всичко около себе си и да изживявам театъра с пълното съзнание, че е театър – отдавайки му се, все едно не знам, че е.

Advertisements
listen, sober self

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s