новите хора в живота ми: S01E02-03

този пост беше на един разговор разстояние от повърхността, та след като се случи –

тя.

тя привидно е отново представител на нежните, крехки, чупливи и грижовни водни мои любимки. на втори поглед – също. но още преди първия поглед си усетил заливащата вълна от ентусиазъм. за музика – знае всичко наред с всичките dj-и определено не само в един жанр, на парти винаги е в първите редици, не ѝ стигат релийзите, дето има една приказка. за филми – ентусиазирана е не само за старо европейско кино, хорър сериали и фестивали за независими филми, а и за това, което предстои да излиза в близките месеци. за мода, the fuck, знае кой дизайнер къде поема юздите, мечтае да има блог за улична мода и да отиде на не знам си какъв си базар в лондон. за готвене, по дяволите – става по-рано, само за да направи някакви определени сладки, подрежда си, надписва и категоризира подправките и прекарва 2 часа от яко парти в разговори за чесън. за промяна – не й пречи да минава през всякакви дължини и цветове на косата, когато има нужда. а понеже дейностите покрай ученето на екология не са й достатъчни, защо да не участва и в допълнителни клубове. а покрай всичко друго защо да не е веган от известно време барабар с целия грандиозен ентусиазъм за research по темата. хората, които в някои вечери ти казват неща за себе си, за които просто мигаш на парцали, докато чувстваш как прогаряш отвън навътре и искаш тези неща да не са им се случвали наистина, изведнъж от алкохолния haze да си се пренесъл в haze на сънища, но реалността си остава някъде там, назад, само че са ти казали нещо, което е толкова нереално, че и ти един ден се чудиш дали наистина е било така. ами да, и е на 19.

той.

гледната ми точка към света винаги е била като към театър-повърхност, който виждам в дълбочина. виждам някакви неща, които хората не усещат и дори да ги усещат, не се замислят над тях. факт е, че не винаги и аз правя нещо по въпроса, но поне ги виждам. това е странна, но сигурна позиция, защото обикновено си една крачка напред. в един момент се появява човек, който вижда същия театър като теб – в погледа му четеш, че той също знае, че това е театър. и тогава по главата те удря – той вижда и теб по същия начин. дори може би усеща света повече от теб. това стряска и плаши, защото виждаш как усеща слабите места на всеки – също и физически, докато невинно си се оставил да те разтрива. при добро желание може да те накара да крещиш и само вярата, че няма да го направи, те спасява. има някои, които се плашат от такива хора, но аз предпочитам да уча от тях. да уча за това какво представлява тъмната енергия в мен, в него, в целия свят. от какво се генерира и по-скоро къде трябва да намери отдушник. е, пак вода, но тъмна и дълбаеща. не съм очаквала да разбера неща за себе си от наблюдението и разговора с друг човек, който не ме е познавал към момента. безсмислено е да се опитваш да го лъжеш (a гледано отстрани е чак тъжно) – когато говориш с такъв човек (да, замествам определена зодия с „такъв човек” :D), ти вече си му прозрачен, интересно му е само дали ще му кажеш истината. trust me on this :)

за пропусналите епизод 1

Advertisements
новите хора в живота ми: S01E02-03

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s