good times coming

напоследък ми се случва небрежно да подпитвам приятелите и познатите си какво е отношението им към изминаващата година и досега не съм получила отговор от типа на „мижава една такава, нищо не ми се откроява“. доста хубави неща, с омешани неприятни като какаото в мраморния кекс – на места горчи. преобладаващо странни на вкус и дори открояването на „това е добро/това е лошо“ е рядкост. всички сме съгласни, че се случва нещо, че има някаква промяна…но засега трудно открояваме каква. уж светът не е свършил, а дали? такъв, какъвто го познаваме.

не съм си мислела, че вечер (и не само) ще започна да пия силен черен чай с мляко, но това е само едно от многото неща, които реших просто да опитам – дали от любопитство, дали от вътрешното усещане, че ми е необходимо нещо ново, дали от предизвикателството да ги възприема…и някои от тях останаха.

наскоро имах разговор за онези почти невъзможни неща, които искаме с цялото си същество в продължение на дълги периоди от време…и какво става, когато постигането им все повече си личи, че отива на кино. не в задънена улица, но на кино – каквото и да искаш, ще се постигне трудно, а най-вероятно ще се размине генерално с очакванията ти. и съответно в кои ситуации отказването е правилно решение. преди имах склонността да приемам отказването като settling for less, като обида към самата мен, като нещо, което да избягвам на всяка цена. през сегашната ми призма обаче това приемане на нещата ми изглежда доста повърхностно. отказването не е settling for less най-малкото защото не знаеш какво те чака и далеч не си в позиция да прецениш дали това ще е по-малко от това, което си…нека обозначим с грубата и неточна дума „имал“ преди. единственият settling, който трябва да извършиш, е в собствения си ум – да решиш, че си окей с решението си да не се бориш повече, въпреки че желанието ти няма да изчезне – или вероятно един ден ще, но за момента да го приемеш така. да приемеш, че те очаква нещо много по-голямо и не си струва да хабиш силите си в преследване на нещо друго по пътя. да приемеш, че има път, по който вървиш, и че нещо е предвидено, и че някой там горе те харесва. да приемеш, че не можеш да постигнеш всяка цел и да преосмислиш начина на поставяне на бъдещите си такива. изглежда ми много по-логично, отколкото бясно да се хвърлиш в преследването на нещо неуловимо, да изхабиш прекалено много време и енергия, да се опиташ да вземеш всичко и накрая да се окаже, че „всичко“ изобщо не е това, което си искал и си си представял, а още по-малко – това, което ти трябва. изглежда ми много по-глупаво и без мисъл, but then again, аз си мислех, че разбирам всичко и на 14, и на 20…кой знае колко се заблуждавам и сега :)

равносмятам, че е необходимо да благодаря със сълзи в очите за впечатляващата година с възходи и падения. примигвам на парцали и се чудя как така колкото повече опит натрупвам, толкова по-малко ми пука и толкова по-добре се чувствам въпреки гадостите. но веднъж решил да се изчистиш oт отровата вътре в теб, се оказва, че цялата вселена ти съдейства и те прави по-добър. докато още се отърсваш от лошото, почваш да виждаш знаци навсякъде, синхроничността става ежедневие. отваряш се към всеки, за да не задържиш нищо в себе си. минава време, изясняваш си точно какво искаш, започваш да работиш по постигането му…и ти се изсипва на главата нещо, което въобще не си могъл да предвидиш с така логичната си мисъл – колкото и само за да ти каже животът „хей, виждаш ли, не се подигравай с мен, защото изобщо не можеш да ме предвидиш, този път ти давам хубави неща, само защото си ми симпатична и защото ти беше тегаво напоследък, я да те видим как ще се справиш с тях“, а ти плахо и със срамежливо подхилване да отговаряш „внимавай какво си пожелаваш“ на всеки любопитен въпрос. да, внимавай!

годината ми завършва с прекрасни емоции, любов, семейство и приятели на килограм, вълшебна коледа и усещане, че понякога, дори все по-често, всичко си идва на мястото. ама по на мястото, отколкото би предположил. и сега се сещам как с пълна убеденост в лятната обедна яснота на деня ти говорех, че колкото и да ти е ужасно в момента, ще се чувстваш отново щастлив, и то по-щастлив, отколкото можеш да си представиш. а то ставало въпрос за мен.

ако е станало прекалено сериозно, завършвам с пожелание за вълшебно посрещане на новата година, а през нея цялата – смисъл, цветове, вихрушки и емоции. и да вярваш, и да не вярваш, те нещата един ден се нареждат и това как ги приемаш има много по-голямо значение от това какви са всъщност. уроците идват, за да бъдат научени, а най-доброто предстои.

защо пък не :)

Advertisements
good times coming

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s