Jolene

с този текст участвах във второто издание на писателибезкниги. благодаря на Боби за куража и ръчкането, на Нинко за селекцията и яката организация и на всички насърчили, одобрили, писали, участвали и присъствали. на Йоана за прочита. и на Jolene.

Понякога животът ти поднася това, за което пее Доли Партън и после The White Stripes. В амбалажна хартия.

                Jolene, Jolene, Jolene, Jolene

                I’m begging of you, please don’t take my man

В момента, в който се запознаваме, ми става ясно, че не си съвсем от този свят. Не си от тук и си за малко, чета го в отнесения ти поглед. Красива, русокоса и олицетворение на женствеността, все едно излизаш от приказката преди малко. Гледаш ни все едно всичко е театър, което не е далеч от истината. Вероятно малко хора стигат веднага, ако изобщо, до погледа ти, особено мъжете. Като знам как ми действаш на мен, тях направо ги жаля. Жените също, ах, завистливи създания такива.

Обсъждам твоето новопоявило се присъствие в квартирата му с хора…Казвам им, че някак омекотяваш пространството, спокойно е да си просто наоколо и да пушиш отнесено. Никой не го приема насериозно, почват се шегичките с какво го омекотяваш. Ти си от момичетата, около които всеки би искал да бъде. Не мисля, че имаш ясна идея какво правиш тук. Дори името ти е като на фея. Префърцунено и летящо и все едно всеки момент от дългата ти до кръста коса ще почне да се сипе fairy dust.

Общото ни е толкова много и толкова малко. И двете сме вода. И двете усещаме напълно какво става около нас и на пръв поглед само аз бих го използвала в своя полза, защото нали, аз жиля, ти плуваш. А аз искрено вярвам, че няма да го направиш. И се лъжа колкото искам да се лъжа, че хората са добри и мислят за всички около себе си.

                And I can easily understand

                How you could easily take my man

                But you don’t know what he means to me, Jolene

Различното ни е, че аз съм на 22, а ти си на 20. Тази разлика е огромна. Аз вече съм минала през това да реша, че някой е моят свят и да работя с всички сили към това. На 20. Сега необходимостта ми да имам свой свят назрява все по-ясно и туптящо. А до себе си имам човек, който не иска да бъде част от моя свят. Има си свой. Неосъзнато търси кандидат за него, без да е пускал обява. Нали знаеш, едно от онези места, за които разбираш от приятели, пусни им CV бързо, преди да са започнали да търсят активно и така нататък. И първо за позицията разбират тези най-близо до тях.

Но колкото и 22 да са повече от 20, все пак не са достатъчно, за да мога спокойно да приемам подмолността и лицемерието на хората, както и да е, да, сипи. Пия постоянно, за да не мисля за това на какво са способни хората. За да не ми се налага да вярвам на друг, освен на себе си. Пия цяло лято. За да избягам от решението дали да обвинявам повече него, теб, себе си или обстоятелствата. За да се скрия от идеята, че може би никога няма да обичам повече. А едно момиче на 22 има нужда да обича.

Месеци след това разбирам колко е бил прав той, когато ми е казвал, че разбира се, че ще обичаш пак, не говори глупости. Лошият привкус е останал дотолкова, доколкото съм прекъснала всякакъв контакт с теб и почти всякакъв с него. Миролюбив, тих web 2.0 афтър. Няма да те обвинявам, да те проклинам, да ти паля апартамента, да те блъскам по коридорите на университета…това ще го направят приятелите ми. Може би без паленето. Само ще те следя тихо и с горчива усмивка ще чета какво пишеш.

Усмивка, защото абсолютно същото се повтаря при теб. Той е твоят свят и ти си готова на всичко, за да си в него. Чакай, или обратното. Съзнанието ти е отворено, целият ти мироглед се преобръща, правиш промени във всички аспекти на живота си – ставаш вегетарианка, започваш да се интересуваш от будизъм, астрофизика и молекулярна биология едновременно, променяш си музикалния вкус, започваш да пътуваш, да спиш на палатка, да ходиш по фестивали и да правиш всичко това с желание. А и как иначе – една стъпка встрани или с различно темпо и той ще продължи по своя път. Без теб. Онова с истинския мъж, заради който пиеш уиски на големи глътки, въпреки че предпочиташ ром. Аха.

Горчива, защото знам как свършва историята. Познавам него, а на 20 съм била. Внимавай с момичетата на 20. Особено ако не си готов да бъдеш нейния свят.

Иронично е колко еднакво е всичко. Въздъхвам и се чудя кога ли ще дойде следващата на 20. Иска ми се да бяхме приятелки, за да те предупредя какво ще стане. Да ти разкажа една история. Да ти кажа, че не винаги ще е така. Да не ми повярваш и да си строшиш главата сама и някоя късна вечер над поредна чаша алкохол да ми кажеш „ти знаеш ли, че беше права”. Както правят истинските приятели. Иска ми се да се бяхме срещнали в отделна вселена, без да има мъже около нас. И, ако може, никой да не преживява това, през което минах. Ей така, за да се поддържа вярата в човечеството.

И някак от нищото един ден се появяваш с…

–          „Тази зодия може ли да изпитва болка изобщо?” Защо не ти прочетох блога преди половин година?

Изненадваш ме, въпреки че точно там не съм писала точно за него, но не ме плашиш. Не ми пречиш. Дори се радвам, че споделяш мнението ми.

–          Хаха. Приятно прекарване.

–          Съжалявам, че трябваше да минеш през това. Но май все пак ти направих услуга.

–          Всичко е за добро, не се притеснявай.

–          Може ли да ми кажеш…Ти или той прекъснахте контакт?

–          Защо ме питаш такива неща? – бележка под черта: ако се замислиш кой е прекъснал контакт, значи си ти.

–          Чудя се как да се държа с него, когато се разделим.

–          Защо го мислиш от сега? Защо питаш точно мен?

–          Имаме нещо специфично общо.

Добре тогава. Спечели ме. За секунда решавам да забравя обстоятелствата и ти давам искреното си мнение:

–          Докато дойде време да се разделите, ще си взела всичко от него, което можеш да вземеш.

Наистина го мисля. Пропускам да ти споделя, че тогава вече няма да гледаш на света първо през неговата, а после през своята призма. Няма да признаеш, че е истина.

–          Не мисля, че ще се стигне до тази гледна точка.

–          Защо?

–          Слабост.

Не обичам слаби хора. Когато приятелите ми са слаби, влагам всички сили, за да им помогна. Но за теб няма какво да направя.

–          А от мен какво искаш?

–         Съветите са безполезни, когато не са предназначени лично за човека, за който са предвидени.

–          Не си човек, за който бих го направила.

–          Няма нужда от острота. Наистина не можеш да не влагаш емоция във всичко.

Да, не мога. Това впрочем е нещо лошо само по неговия критерий. Ще го разбереш, когато си достатъчно самостоятелна отново. Обратното на ентусиазъм не е хейтърщина, а апатия. Безразличието ще ни убие, ей.

Казах ти мнението си, има ли цел този разговор, няма, така си и помислих, сбогом и благодаря за рибата, чувствам се добре, а ти „ще видиш един ден”, да, с интонацията на мама.

Иначе: научих много, преоткрих се и намерих кого да обичам. В този ред. So long, Jolene…

Advertisements
Jolene

7 thoughts on “Jolene

  1. inni4ka каза:

    :) добър музикален избор за саундтрак на тези мисли и много увлекателен текст. many many thumbs up

  2. Amber каза:

    Добре, че си го качила :) доста е личен наистина. Сигурно и аз не бих могла да стоя да го/се слушам при такъв текст

  3. Stella каза:

    „Моля по-малко любов и повече добро отношение“. Вонегът е голям. Мария, респект!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s